Додея ми да чета гугълски предположения на разни журналистчета и самозвани историци по въпроса къде се намира и какво означава Армагедон – полето на последната битка между Божественото войнство и дяволските пълчища – според Откровение на Св. Йоан Богослов.
Отдавна съм отговорила на този въпрос.
Най-напред ще цитирам изцяло Глава 16 на Откровение:
1 И чух из храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете та излейте на земята седемте чаши на Божия гняв.
2 И първият отиде та изля чашата си на земята; и появи се лоша и люта рана на ония човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ.
3 Вторият ангел изля чашата си в морето; и то стана кръв като на мъртвец, и всяка жива твар в морето умря.
4 Третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана кръв.
5 И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, Който си, и Който си бил, загдето си отсъдил така;
6 понеже те проляха кръв на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават това.
7 И чух [друг от] олтара да казва: Така, Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите съдби.
8 Четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което се позволи да гори човеците с огън.
9 А като се опекоха човеците от голяма жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тия язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.
10 Петият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня, и човеците хапеха езиците си от болки,
11 и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си.
12 Шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътя на царете, които идат от изток.
13 И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби;
14 защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог.
15 (Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му).
16 И събраха ги на мястото, което по еврейски се нарича Армагедон.
17 И седмият ангел изля чашата си върху въздуха; и из храма излезе силен глас от престола и каза: Сбъдна се.
18 И произлязоха светкавици и гласове и гръмове, и стана силен трус, небивал откак съществуват човеци на земята, такъв трус, толкоз силен.
19 И великият град се раздели на три части, и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв.
20 И всеки остров побягна и планините не се намериха.
21 И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху човеците; и човеците похулиха Бога поради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма.
Както виждате, в Стих 16 от Гл. 16 ( забележете повторяемостта на числото 16 ) се споменава името Армагедон – един единствен път в Апокалипсиса.
За да разберем къде се намира Армагедон, трябва отлично да познаваме текстовете на Библията. В моя статия, написана на 22.09.2021 година и озаглавена „За името Македония и етнонима македонци“ за първи път в българската историческа литература, обръщам внимание на споменатия в Библията древен палестински – аморейски – предизраилски град Макед, който според мен, освен че крие първообраза на името Македония етнонима „македони“, е и споменатият от Св. Йоан Богослов „Армагедон“. Названието „Армагедон“ съдържа името Макед в леко изменен вид – Магед – и представката „Ар“, чието значение съм разтълкувала в множество мои текстове.
Сведения за Макед се съдържат в Книга на Исус Навин, в Библията.
Тя разказва, че уплашени от напредването на израилските завоеватели, чиято сила са подценявали до този момент, ханаанските ( палестинските, аморейските ) владетели, решават да се съюзят и да дадат генерално сражение на Израил. Като точка първа от своя план, те решават да накажат град Гаваон, част от тяхната общност, задето е сключил крайно унизителен пакт с евреите и е предал амореите. В глава 10 на Книга на Исус Навин четем:
„3. Поради това иерусалимският цар Адониседек изпрати при хевронския цар Хохама, и при иармутския цар Фирама, и при лахиския цар Яфия, и при еглонския цар Девира, да кажат:
2.Дойдете при мене и ми помогнете да съсипем Гаваон, задето е сключил мир с Иисуса ( Навин, б.м. ) и синовете израилеви.“
Гаваонци търсят помощ от новите си съюзници и покровители, които , начело с Исус Навин и с оръжията на израилевия бог, нанасят катастрофално поражение на амореите. Израилевото божество хвърля градушка от тежки камъни върху войските на аморейските царе и дори спира слънцето да не залезе – за да продължи унищожението. При внимателен прочит е очевидно, че това не са фантасмагории ( става дума за високотехнологични оръжия и свръхчовешка мощ ). Разбити и обхванати от паника, амореите бягат. Текстът продължава:
„10. Господ ги докара в смущение пред израилтяните, и те им нанесоха голямо поражение в Гаваон, гониха ги по пътя към Веторонската височина и ги разбиваха до Азек и до Макед.
14. Такъв ден не е имало ни преди, ни подир оня, в който Господ (тъй) да е слушал човешки глас. Защото Господ воюваше за Израиля.
15. След това Иисус и цял Израил с него, се върнаха в стана, в Галгал.
16. А петимата ония царе побягнаха и се скриха в пещерата в Макед.
17. Когато обадиха на Иисуса и казаха: „Намериха се петте царе, те се крият в пещерата в Макед,
18. Иисус каза:“ Привалете големи камъни при входа на пещерата и оставете при нея люде да ги пазят“,
19. а вие не се спирайте (тука), но гонете враговете си, изтребвате задните части на войската им и не им давайте да отидат до градовете си, понеже Господ, Бог ваш, ги предаде в ръцете ви.“
20. След като Иисус и синовете израилеви им нанасяха твърде голямо поражение, и останалите от тях побягнаха в укрепените градове,
21. целият народ се върна смиром в стана на Иисуса в Макед и никой не обели зъб против синовете израилеви.
22. Тогава Иисус каза: отворете входа на пещерата и доведете при мене от пещерата петимата царе.
Следва крайно жестока разправа с петимата аморейски владетели, които, преди да бъдат убити, трябва да изтърпят пълна програма с унижения. После труповете им са обесени на пет дървета – не на едно дърво, предполагам поради високия ръст и изобщо големите размери на тия хора ( те са се наричали “ хореи“, оттам идва понятието „хора“) и са висели за поругание през целия ден.
„27. При залез слънце Иисус заповяда та ги снеха от дърветата, хвърлиха ги в пещерата, в която се бяха крили и към входа на пещерата притърколиха големи камъни, които са там и до днес.
28. В същия ден Иисус превзе Макед и порази с меч ( него ) и царя му и предаде на заклятие ( заколение, б.м. ) царя му и всичко живо, що се намира в него: не остави никого, който да оцелее (и да избяга); и с македския цар постъпи тъй, както постъпи с иерихонския цар.
29. След това потегли Иисус и всички израилтяни с него от Макед за Ливна и воюва против Ливна.“
Какви сведения ни дават горните пасажи от Книга на Исус Навин за Макед ?
1. Макед е област и град в древна Палестина, Ханаан.
2. Макед е царство, защото има македски цар.
3. Макед явно е аморейско царство, макар че от текста се разбира, че не е участвало в коалицията на цитираните поименно петима аморейски царе.
4. В подвластната на Макед област се е състояла една от най-решителните битки на евреите срещу коренното население на Палестина.
5. В пещера в околностите на град Макед са хвърлени тленните останки на петимата древни аморейски царе, след което тя е зазидана. Може би скелетите им са там и до днес.
6. Аморейският град Макед е превзет от евреите. Неговият цар е убит и цялото му население е унищожено.
Явно Макед, както и останалите палестински градове и царства, за които става дума в Книга на Исус Навин, е населен с пеласги и дори с атланто – пеласги – ако мога така да се изразя – т.е. населението му принадлежи към първата преходна раса към ариите, новото човечество.
Това означава, че „макед“ е атлантско понятие и значението му трябва да се търси в санскрит или в езиците на народите, обитаващи гъсто населени с пеласги древни територии.
Много интересни са сведенията, че Савската царица се е наричала Македа. Но други източници я назовават Балкис или Балкис Македа. Балка, балки – е понятие, което свързваме с българския етноним и ето в този случай имената Балкис и Македа стоят едно до друго, което, колкото и да сме предпазливи в предположенията си, все пак означава свързаност – общ произход и еднаква древност.
Друг, важен за разглежданата тема , факт е, че в Испания, на 80 км от Мадрид, се намира град с име Македа. Етимолозите извеждат названието му от арабските думи за „здрав“, „як“, „стабилен“. Но за арабски твърде често са обявявани понятия от езика на коренното население на днешните Алжир и Мароко – кабилите, туарегите и берберите, а според редица древни източници, тези народи принадлежат към североафриканските гетули.
Забелязвам една тенденция – че древните пеласги, чийто потомци са наречени амореи, а техните наследници на свой ред се зоват арамеи – сирийци, финикийци и пр. ( тук нарочно не отварям дума за траките, темата ще стане неизчерпаема), са строели градове с еднакви имена на противоположните брегове – източен и западен – на Средиземно море. Така например финикийският град Сидон, чието име, според мен произхожда от Посейдония, вероятното истинско название на Атлантида ( което пък означава просто „отвъдморска“- писала съм статия за това, вижте я ) , е имал град близнак със същото име Сидон при входа на Средиземно море – засега идентифициран с Кадис. По същия начин в Испания се появява град Македа като някакъв призрачен свидетел за съществуването на прадревния град Макед в Палестина. И макар че испанският град е засвидетелстван несравнимо по-късно в изворите, съвпадението в имената не може да бъде случайно. То говори, че „макед“ е понятие, което продължава да живее и в новите – нови от гледна точка на дълбоката древност – времена.
Във всеки случай то е именно „МАКЕД“ , а не „мак- едон“.
Простонародната традиция извежда името на българската област Македония ( бившата древна държава ) от мъка“ ( това е невярно ). Името Македония и съответният етноним „македон/и“ аз тълкувам като „майка“, „кръв“ ( майчин ), а също „червен“ – виж статията ми „Името на Македония, значението на мартеницата и една съкровена част от тибетската философия“ ( написана на 29.09.2021 г. ). Оттам идва частицата „мак“ – син, потомък, майчина кръв“, в шотландската традиция.
Етнонимът „МАКЕДОН/И“ се образува от МАКЕД с помощта на суфикса -ОН, -И, наставка, която означава единица, неопределен човек, лице, индивид. „Он, они“ се употребява и днес както местоимение за трето лице ед. и мн.ч. в някои български диалекти. Същото ни е познато като добавъчно неопределено местоимение, трето лице, във френския език.Това е и думичката „one“-“ едно“ в британската лексика.
Не написах тази статия преди 10 години, за да не карам ушите на македонците излишно да порастват. Да, Макед има пеласгийски произход, но същия произход имат и названията на тракийските народи, както и БЪЛГАРСКИЯТ етноним „ВЪЛЦИ“ ( пазители, стражи, жреци ). Жителите на Макед в Ханаан явно не са преместили на Балканите – „макед“ е понятие, разпростряло се, ведно с езика на пеласгите, върху териториите, които те са обитавали.
В заключение:
Армагедон – полето на последната битка между силите на Доброто и злото, в която сатана окончателно ще бъде победен, ще се състои в областта на древния палестински град Макед – Магед ( изопачено название ), споменат в Книга на Исус Навин.
Доколкото балканската област Македония, поделена между България, Гърция и Сърбия – бившата югославска Македония днес е „независима“ държава и носи названието Северна Македония – последната битка може да се разгори и в нея.
Малко вероятно е „полето на Армагедон“ да се окаже в района на испанския град Македа.
Но какво ще рече представката „Ар“?
В статията си „От Арма до Армагедон“ ( 4.11.2021 ), отговарям на този въпрос. „Ар“ означава „ора“, „рало“, но също и „ариец“ – названието на цялата съвременна човешка раса, прехранваща се със земеделие. Трябва да се знае, че предишните разумни раси са имали технологии за високи добиви от земята, без да я орат и копаят. „Ар“ означава и метал – червеният метал „мед“, металът на дълбоката древност, понятие, което постепенно е добило значението на „твърд“, „як“, „крепък“. Тъй като оръжията в най-дълбоката древност са създадени от мед ( явно не от същия бакър, който днес познаваме, а от подсилена с неизвестни елементи мед ), се е създало и понятието „арм“, „арма“ – оръжие, инструмент. Самото име на Бога на войната Арес – означава „ариец“, но и як, крепък, твърд.
Името Армагедон, според мен, означава Арийски Макед или Меден ( Метален ) Макед.
Милена Върбанова
