Измина една година от началото на войната в Украйна. От гледан с недоверие бивш комик президентът Зеленски се превърна в прототипа на американския герой. Войната взе стотици хиляди жертви и прокуди милиони хора. Проблемът е в това, че годишнината трябваше да доведе до сериозен и обективен размисъл за случилото се през последните месеци, но изглежда никой не мисли за мир.
Вътре Зеленски. Държавният глава се държи така, сякаш се намира на снимачна площадка, докато всеки ден умират стотици хора. Със сигурност тук въобще не става дума да бъде защитаван Путин, а да се осъзнае, че дълбаенето на все по-дълбока пропаст към зараждащия се китайско-руски съюз /съюз облагодетелстван от проточилата се война/, ще има много опасни последици с конкретния риск да се стигне до световна война.
Да не говорим за това, че пряката последица от използването на оръжията, които изпращаме на Украйна, е неумолимото нарастване на броя на загиналите. Една обективна оценка би наложила да се признае, че извисяването и освещаването на Зеленски, който сега дори е поканен в Г-7, бе и си остава сериозна грешка. Разбира се, на Украйна трябваше да се помага и тази необходимост е все така актуална, но без непрекъснато да се налива масло в огъня на конфликта. И най-вече без да позволяваме на Зеленски да ни завлече в него.
Вместо това, в условията на всеобщия ни делириум, украинският президент дори си позволи да се намеси в нашите вътрешни работи, коментирайки изявленията на Берлускони. И човек се чуди – да оставим Берлускони настрана – къде в тази обстановка са се покрили борците за мир? Защото дори в драматично събитие като войната в Украйна излиза на преден план една от злините на нашата политика. Тази, че тя винаги е обхваната от предразсъдъци и идеологически бариери.
(Превод: Румен Михайлов)
Trud.bg
