Американски военни бордове, частен самолет, руски въздушен команден пункт и Ватикана се появиха в една и съща геополитическа картина. А въпросът дали Джон Ратклиф е бил единственият високопоставен американец в Русия остава отворен.
Всичко започна с един необичаен полет.
На 25 август американски военнотранспортен C‑17 Globemaster III излетя от Рига и кацна на московското летище Внуково. Първоначално Кремъл заяви, че не разполага с информация за самолета. По-късно американски медии съобщиха, че на борда е бил директорът на ЦРУ Джон Ратклиф.
Само че C‑17 не беше сам.
Около неговия маршрут постепенно се появиха още четири самолета: специализиран американски VIP борд в Рига, втори американски правителствен самолет по маршрута „Андрюс“–Рейкявик–Хелзинки, частен Challenger 650 между Рига и Пафос и руски команден Ту‑214ПУ, излетял непосредствено след отпътуването на C‑17 от Москва.
По същото време в руската столица пристигна и външният министър на Ватикана.
Получава се картина с пет самолета, няколко дипломатически линии и едно посещение, за което никой официално не иска да говори.
Самолет №1: C‑17 RCH4555 — от „Андрюс“ до Москва през Рига
Главният самолет в историята е американският Boeing C‑17A Globemaster III, регистрация 07‑7181, с позивна RCH4555.
Хронологията по московско време е следната:
* 23 август, 23:38 — излита от Joint Base Andrews край Вашингтон;
* 24 август, 08:18 — каца в Рига;
* 25 август, 08:48 — излита от Рига;
* 25 август, 10:04 — каца във Внуково;
* около 18:00 — напуска Москва;
* 25 август, 19:52 — връща се в Рига.
Reuters потвърди, че C‑17 е пристигнал във Внуково директно от латвийската столица.
По-късно източници на американски медии посочиха директора на ЦРУ Джон Ратклиф като високопоставения пътник. Нито ЦРУ, нито Белият дом, нито Кремъл обаче разкриха официално целта на посещението, участниците в срещите или обсъжданите теми. Reuters определя визитата като първото известно посещение на Ратклиф в Русия като директор на ЦРУ.
Изборът на самолет остава необичаен.
C‑17 е тежка стратегическа транспортна машина, способна да превозва над 70 тона товар, автомобили, комуникационно оборудване и повече от сто военнослужещи. Това е твърде голям самолет за обикновено пътуване на един високопоставен представител и няколко негови сътрудници.
Особено след като в Рига вече се е намирал специализиран американски VIP самолет.
Самолет №2: C‑40B RCH790 — „офисът в небето“
Вторият американски борд е Boeing C‑40B, регистрация 02‑0042, с позивна RCH790.
Той също излита от Joint Base Andrews:
* 24 август, 02:45 московско време — излитане от „Андрюс“;
* 24 август, 11:19 — кацане в Рига, приблизително три часа след C‑17;
* 25 август, 20:18 — излитане от Рига обратно към „Андрюс“.
Маршрутът е видим в полетната история на 02‑0042.
C‑40B е военна версия на Boeing 737, създадена специално за превоз на висши държавни и военни представители. Машината разполага със защитени комуникационни системи и е описвана от американските ВВС като „офис в небето“.
И тук възниква първият голям въпрос.
Ако специализираният VIP самолет е доставил американската делегация до Рига, защо за последния участък до Москва е използван огромният C‑17?
Възможните обяснения включват превозването на голяма делегация, бронирани автомобили, специализирана комуникационна техника или мобилен команден модул. Но официален отговор няма.
Самолет №3: частният Challenger T7‑MIN
Третият самолет е частният Bombardier Challenger 650, регистрация T7‑MIN, свързван с FTC Aviation.
Неговото движение е следното:
* 23 август, 12:11 московско време — излита от Рига към Пафос;
* 23 август, 15:56 — каца в Пафос;
* 24 август, 16:46 — излита обратно;
* 24 август, 20:17 — каца в Рига.
Данните се виждат в историята на T7‑MIN.
Частният самолет се връща в Рига приблизително дванадесет часа преди C‑17 да излети към Москва. Чисто технически това оставя достатъчно време за прехвърляне на пътници, документи или багаж.
Няма публично доказателство, че T7‑MIN е бил част от американската операция. Няма доказателство и че негови пътници са се качили на C‑17. Но присъствието му в същия кратък времеви прозорец заслужава внимание.
Пафос също не е съвсем случайна точка. В непосредствена близост се намира кипърската военновъздушна база „Андреас Папандреу“, а Кипър е важен логистичен център за операции в Източното Средиземноморие и Близкия изток.
Самолет №4: C‑40C SPAR18 — паралелният северен маршрут
Докато C‑17 и C‑40B се насочват към Рига, трети американски правителствен самолет напуска „Андрюс“.
Това е Boeing C‑40C, регистрация 05‑0730, позивна SPAR18:
* 24 август, 03:57 московско време — излитане от „Андрюс“;
* 24 август, 09:13 — кацане в Кефлавик край Рейкявик;
* престой от близо 28 часа;
* 25 август, 13:08 — излитане от Кефлавик;
* 25 август, 16:21 — кацане в Хелзинки.
Маршрутът е потвърден от полетната история на 05‑0730.
C‑40C също се използва за превоз на американски правителствени, военни и конгресни делегации. Той тръгва от същата база само няколко часа след другите два самолета, но поема по отделен северен коридор към Финландия — държава с над 1300 километра обща граница с Русия.
Нямаме доказателство, че трите американски борда са изпълнявали една обща мисия. Но изпращането им от „Андрюс“ към Рига, Рейкявик и Хелзинки в толкова тесен времеви прозорец трудно може да бъде обяснено само като рутинно съвпадение.
Самолет №5: руският команден Ту‑214ПУ
След като американският C‑17 напуска Москва, от Внуково излита руски Ту‑214ПУ, регистрация RA‑64534, позивна RSD979.
Самолетът принадлежи на Специалния летателен отряд „Россия“, обслужващ президента, правителството и висшето държавно ръководство. Версията Ту‑214ПУ е оборудвана като въздушен пункт за управление със защитени комуникационни системи.
В 18:47 московско време, приблизително половин час след заминаването на C‑17, RSD979 излита от Внуково. Насочва се северозападно към Санкт Петербург, преминава през Ленинградска и Псковска област, извършва голям завой и се връща в Москва.
Важно уточнение: следите Москва–Санкт Петербург–Псков, които се виждат на разпространяваната карта, не принадлежат на американския C‑17. Те са на руския RSD979. Полетът е описан като кръгов маршрут с връщане във Внуково.
Няма публично обяснение дали това е била тренировъчна мисия, проверка на навигационни и комуникационни системи, охранителен полет или движение, свързано с висшето руско ръководство.
Времето на излитането му обаче е забележително — непосредствено след напускането на американския самолет.
Ватикана влиза в картината
На 24 август, ден преди C‑17 да кацне в Москва, в руската столица пристига архиепископ Пол Ричард Галахър — секретар на Светия престол за отношенията с държавите и международните организации, или фактически външен министър на Ватикана.
На 25 август той се среща със Сергей Лавров и с представители на Московската патриаршия. На 26 август в официалната му програма е включена среща с Юрий Ушаков — съветника на Владимир Путин по външната политика.
Посещението ще продължи до 28 август и е потвърдено от Vatican News.
Няма доказателство, че делегацията на Ватикана е пристигнала с T7‑MIN, че е преминала през Рига или че е била свързана с американското посещение.
Но нейното присъствие означава, че едновременно в Москва протичат поне две важни и изключително дискретни дипломатически линии — американска и ватиканска.
Възможно ли е Тръмп да се е срещнал тайно с Путин?
На 24 август Доналд Тръмп има потвърдена публична поява в Розовата градина на Белия дом. Събитието започва в 14:30 източноамериканско време и приключва около 15:02. Белият дом публикува официален видеозапис.
Следователно Тръмп не може да е бил на борда на C‑17, C‑40B или C‑40C при първоначалното им излитане от „Андрюс“.
След публичната му поява обаче остават близо единадесет часа до излитането на C‑17 от Рига. Директен полет от Вашингтон до Рига или Санкт Петербург продължава приблизително осем–девет часа.
Чисто математически е било възможно Тръмп да напусне Вашингтон след събитието и да пристигне в Североизточна Европа рано сутринта на 25 август.
Програмата му за 25 август е почти изцяло при закрити врати: „executive time“, политически срещи, предварително записано интервю и подписване на документи. Това не доказва, че президентът е напускал Белия дом, но не предоставя и независимо публично потвърждение за физическото му местоположение през целия ден.
Срещу хипотезата стоят сериозни аргументи:
* няма публично проследен трансатлантически полет на VC‑25, C‑32 или друг известен президентски самолет;
* няма потвърдена снимка на американска президентска машина в Рига, Москва или Санкт Петербург;
* няма доказателство, че C‑17 е кацал в Пулково;
* голям американски самолет трудно би останал напълно незабелязан от летищния персонал и местните авиационни наблюдатели.
Поради това евентуална тайна среща между Тръмп и Путин не може да бъде представена като установен факт.
Авиационната хронология обаче не позволява и нейното категорично изключване.
Възможно е Ратклиф да е бил единственият високопоставен американски участник. Възможно е да е носил лично послание от Тръмп. Възможно е C‑17 да е транспортирал по-голяма делегация, автомобили или специализирано комуникационно оборудване.
Но остава и другият въпрос: възможно ли е „посещението на Ратклиф“ да е само публично допустимото обяснение за много по-значима среща?
Доказателства за това засега няма. Но има достатъчно необяснени обстоятелства, за да не затваряме темата.
Пет самолета и прекалено много съвпадения
В рамките на приблизително 48 часа наблюдаваме:
1. C‑17 от „Андрюс“ през Рига до Москва;
2. C‑40B за висши държавни представители от „Андрюс“ до Рига;
3. частен Challenger по маршрута Рига–Пафос–Рига;
4. втори американски C‑40C от „Андрюс“ през Рейкявик до Хелзинки;
5. руски команден Ту‑214ПУ, излетял след C‑17 към Санкт Петербург и Псков;
6. директора на ЦРУ в Москва;
7. външния министър на Ватикана в руската столица;
8. американска молба Украйна временно да не атакува Москва, Санкт Петербург и северните руски области.
Всеки отделен елемент може да има рационално обяснение.
Поставени заедно обаче, те приличат на много по-широка дипломатическа, разузнавателна и охранителна операция.
Официалното обяснение засега се събира в едно изречение: Джон Ратклиф е посетил Москва за неуточнени разговори.
Но около това кратко посещение виждаме два американски самолета в Рига, още един американски правителствен борд в Хелзинки, тежък C‑17 във Внуково, частен самолет между Рига и Пафос, руски въздушен команден пункт над северозападната част на страната и временно ограничаване на украинските удари над огромна територия.
И точно тук приключва официалната версия — и започва истинското разследване.
BRICS BG ще продължи да следи движенията на петте самолета, официалните програми на Вашингтон, Москва и Ватикана и всяка нова информация за срещите, проведени зад затворени врати.
Разследване и Автор: BRICS BG
