Не ли ясно, че вече е достигнат предел, след който вече нищо не е ясно? Не ни трябва „правителство“, съставено от сега съществуващите партии, нито нови избори по стария избирателен закон. Политическата система е напълно изчерпана. Тя беше безжизнен инвалид и умря на 33 години. Т.нар. „политическата класа“ не желае да управлява, а само да спаси награбеното, избягвайки възмездието. Центробежните сили, които не се дължат нито на идеологически различия, нито на лични антипатии и дори вече не на мафиотски съперничества, а на ужас пред бъдещето, са толкова мощни, че въпреки тежкия натиск на САЩ, „редовно“ правителство не може да бъде съставено. И по-добре!
От тая ситуация има три изхода:
Яловият сегашен парламент упълномощава служебното правителство да изработи нов, мажоритарен избирателен закон – позовавайки се на извънредната ситуация, в която се намира страната и близостта с театъра на военните действия. Насрочват се нови избори, на които се гласува мажоритарно. Избирателната активност, естествено, е много по-висока. Конституират се парламент и правителство. В тях влизат сериозни личности, а не досегашните безобразни лумпени. Правят се първите най-важни стъпки за спасяване на държавата.
Но този парламент и този президент никога няма да направят такава гигантска, смела крачка!
Вторият вариант:
Служебният кабинет куцука напред във времето, изпълнявайки заповедите на Козяк, но без особен ентусиазъм. Никаква инициатива за нов избирателен кодекс. Два месеца не се съставя правителство. След първия и втория провалени мандати, идва ред на третия. Купуват се депутати, както ги пазареше Киро лятос. Пълен разпад на парламентарните групи, с изключение на ДПС и Възраждане. Накрая се пръква недоносче, наречено „експертно правителство“, с министри, насъбрани извън парламента, но недъгави партийни креатури. То може да „управлява“ само в София. В останалата територия няма държава. Пълна липса на координация.Това устройва и НАТО, и Ердоган, а в известен смисъл и Русия. Страната става поле на частични военни действия. Откъсват се територии. Избухват бунтове. „Елитът“ ни е пометен, защото вече няма къде да бяга. Тихоокеанските острови не стигат за всички желаещи да се евакуират на тях, а и навсякъде започва война. Търгашите едва сега осъзнават, че в затвора щяха да се чувстват много по-комфортно. Една част от българската територия се стабилизира и в нея се стичат тълпи етнически българи. Това вече ще е българската държава, в която се настанява оцелелият български народ.
Това ли искаме????
Не, защото има и трети изход:
Излизаме всички на улицата – но наистина всички – поне половин милион човека – и разгонваме мъртвороденото НС. С волята си на суверен, народът иска НОВ ИЗБИРАТЕЛЕН ЗАКОН, който ще бъде основа за нова политическа система. И се връщаме към първия описан вариант – единственият начин мирно да преобразим България. Не казвам „демократично“, защото „демокрация“ стана мръсна дума!
Точно сега, в мъртвата точка, можем да избираме и да действаме!
Милена Върбанова
