Назарет е най-големият арабски град в Израел. Почти цялото му население от около 80 000 души са араби. Това, което го прави уникален обаче е, че 30% от тях са араби християни, другите са араби мюсюлмани. Те съжителстват заедно и празнуват всички празници заедно.
Вярата е не само в домовете и сърцата на местните, но и на всеки ъгъл. Защото, според преданието, това е градът, в който са първите години на Спасителя.
Два храма, на метри един от друг, разказват за най-щастливата новина в християнския свят – тази за Божия син. Това е най-святото място, за което се смята, че от този извор Божията майка е вземала вода, когато е разбрала, че носи Божия син.
Православният храм „Св. Архангел Гавраил“ е построен на мястото, на което в древността се смята, че е бил изворът. Според източното православие именно тук ангелът възвещава на Дева Мария, че тя ще бъде благословена свише.
Шумът на водата и до днес е място за молби с надеждата за добри новини.
Според католическата църква моментът на Въплъщението се случва на метри от извора. Сега – най-голямата християнска църква в Близкия изток. Построена на мястото, за което се смята, че е бил домът на Дева Мария.
Най-святата част в Базиликата е пещерата на Благовещението. А надписът на олтара гласи на латински – „Тук словото стана плът“.
Назарет разказва история с всяка своя „картина“. За вяра, религия, любов. Като например любовта между Аида и Самих.
Любов, която пламва в България. Докато и двамата са студенти в София.
„Тя беше една година преди мене там. И аз отидох там, тя ми помогна, живот. И стана работата. Големият син се роди там. Дойдохме тук със син на 2 години и продължихме живота тук“, разказва Самих.
„Всички наши деца обичат България. Ние имаме 3 деца – трима сина. Обичам България. И българските хора и като ги слушам, просто чувствам нещо на сърце. Има много много силна връзка. Вътрешна“, обясни Аида Блал.
Така се разделяме – ние се отправяме към Йерусалим. А те към България. За да спазят традицията си и да посрещнат новата година – в Боровец.
