Не обичам да съм черноглед, не ми е в природата. Но през последните месеци гледам как тази власт се формира, как започна да функционира, и в един момент започва дори да цъфти. И истината, която повечето анализатори споделиха в момента на раждане на този кабинет, е всъщност много по-лоша. Не само тази власт ще се задържи. Тази власт не може да бъде съборена.
Вчера слушам Пеевски. Излиза, и с типично дебелашкия си тон говори за “проектчето на Радев”. И знаете ли защо говори така? Защото знае, и той, и Борисов и Петков, и всички останали, че властта е бетон. Ама бетон, бетон. Ако не бяха хванали кокала така, както парламентаризмът повелява в подобни хипотези, с 164 човека, или мнозинство от 2/3, нямаше да говори за “проектчето на Радев”. Но понеже имаме такова мнозинство, господата се чувстват всемогъщи. Каквито всъщност са.
И към всичките ми опоненти, с които съм имал през годините спорове за парламентаризма – отговорът ми сега е следният: вземете си го и си го поливайте в саксията парламентаризма. Сега е най-чистото му проявление. Най-голямо мнозинство, тоест най-хубаво. Не ви ли харесва така? Как хубаво са се гушнали.
Изтърка ми се езика да повтарям, и от екран, и в частни разговори, че настоящата политическа система НЕ МОЖЕ да произведе устойчиви решения за българския народ. Тя произвежда устойчиви решения за управляващите.
Посочете ми един съвременен министър-председател, който е мислил за народа си повече, от колкото е мислил за партията си? Няма такъв.
Тази тройна коалиция е колкото ужасяваща и корумпирана, толкова и законна. Единственото хубаво нещо, което може да излезне оттам е да покаже какво всъщност е парламентаризмът. Една илюзия. Защото парламентарната форма на управления се основава на едно разбиране: депутатите представляват народа.
Записано е много ясно. Чл. 67. Ал. 1 от Конституцията гласи “Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ. Обвързването със задължителен мандат е недействително.”
Трябва естествено да си слепец, за да не забележиш, че това не е така.
Депутатите представляват волята на лидерите на партиите. Повтарям. Депутатите представляват волята на лидерите на партиите. В случая 164 човека (може би без Бойко Рашков) представляват волята на Борисов, Пеевски и Кирил Петков. И още един, двама. Те не предсатавляват волята на целокупния български народ, както гласи чл. 67, ал. 1 от конституцията.
Това е българският парламентаризъм. А опозицията? Тя е безсилна, каквато винаги е била. Единственият успешен вот на недоверие в съвременната ни история е този, който свали Кирил Петков – благодарение на това, че Трифонов и “Има такъв народ” се скараха с Асен Василев и сие.
Сега когато Асен Василев и Кирил Петков се разбраха с Борисов и Пеевски – нещата са бетон арме (от фр. Béton armé).
Казано иначе не се ли разпадне отвътре, няма разпадане. На практика тази парламентарна форма на управление създава клептокрация, в която малцина упражняват безконтролно властта от името на всички. Но това не е от вчера. Просто сега мнозинството е много голямо. И не подценявайте способността на ПП/ДБ – тата да обяснят необяснимото, само и само да са в играта.
И тази клептокрация ще я търите, и ще гледаме корпулентните й корупционери да раздават справедливост, и това е.
Слави Василев
