Днес е световен ден на мозъка. И по случай празника рано сутринта се събудих с физиономията на Киро в телевизора. Зъби и мозък – организирани в коалиционно споразумение с бело лепило. Щрака насреща ми това вносно чене, създавайки абсурдна симфония от скърцащи и зацапани звуци на едно обречено на историческа невидимост лице.
Киро е с леко омазнена коса, но с широко затворени очи. Продукт на Кубрик от Дупница. Опитва се да мисли в реално време, но баирът му идва твърде голям. Прилича на офроуд състезател – претенциозна машина в борба с вездесъщата природа. Човешка воля в синтез с евтини барбитурати. Мирише на петрол. Нефтохим. И женски мустаци.
“Очите на българския народ ще бъдат гарант на споразумението ни с ГЕРБ”, казва Киро и сам се учудва от думите си „Брех, колко съм умен!“. Сещам се за думите на Швейк: „Лайно“, каза той, колкото да завърже разговор“.
Днес е световен ден на мозъка. И Лъчо също празнува. Заедно със своя пациент Баце от Банкя. Неврони ритат мачле, бате, докато народът е отново само публика в поредния грозен третодивизионен двубой. Боби Гонзов вече отдавна е решил мача, а печеливши са единствено кукловодите на черното тото от Лангли, Вирджиния. Колко жалки изглеждат нашите футболисти. Мечтаят за двубой на международен терен, но няма как жената на Денков да се пусне по цици в инстаграм. Неудобно ще бъде някак за тази българска Джорджана…
Село сме си и село ще си останем. Бойко така и не разбра, че рекетът не е политика, а Асен така и не проумя, че вратата се отваря навън, а не обратно. Не разбра също, че не всеки изход е възможен вход.
Никой не е обиждал българина така както си позволиха тези нищожества от ГЕРБ и ПП-ДБ през последните няколко години. Подиграваха ни се в миналото и продължават да ни се подиграват и днес. Цинично и арогантно. Жалки мишки от телевизора се дърлят за миризливото си сиренце, напълно забравяйки за нас, за своя народ, за мира, за децата и за възможното бъдеще.
Гнусни продажници с нежни имена – Баце, Ицо, Киро, Асена, Наско, Лена, Тошко – дъното на гена български. Нямам вече думи за тези празни същества. Те са Нищото. В тази наша жалка приказка без край.
Васил Петев
https://mediamall.info
