Както знаете, по някои въпроси имам крайни позиции. По други съм толерантна към инакомислещите. Това, което обаче отричам е да се делим като народ. Една шепа хора сме, а се мразим за цял континент. Стигаме дотам, че чак сами себе си мразим.
Да, ние, българите, сме различни. Различни по понякога по цвят, по етнос, по религия, по сексуални предпочитания, по идеология, по политически пристрастия. Но, по дяволите, защо трябва да сме врагове заради това? Защо трябва да мразим другите с такава неистова омраза, която не унищожава и изяжда отвътре?
Да, аз не харесвам някои публични прояви на ЛГБТ. Но пък това не означава, че трябва да се упражнява насилие или изобщо и крайно да се отричат. Всеки има права. Различието не трябва да повод за омраза, а за търсене на най-добрия общ знаменател. Каквито и да са, без значение дали го одобряваме, или не, те са част от българския народ и част от нас. Колкото и да говорим за ромските общности, факт е, че тях ги има и омразата просто не решава проблема. Политическите и футболните фенове пък стигат до крайности, които са напълно неприемливи.
Запомнете – един народ сме, в една държава. Няма как всяка общност и дори всеки българин да си обяви автономия и да си живее в държава, в която всичко му изнася и му харесва. Затова трябва да търсим общото.
Всеки проблем има решение. Всеки! Въпросът е дали има желание това решение да се намери. С омразата и пълното отричане на всичко, стигаме дотам, че държавата да не работи, обществото да е разединено и да буксуваме на едно място. Когато има проблеми и различия, се сяда на една маса с всички заинтересовани и се намира решение. Изгодно за всички и добро за народа ни. Другото е от враговете, които искат да се самоизядем.
Ние забравяме, че децата ни стават такива, каквито ги възпитаме и каквито обществото ги моделира. Ако мразим и чуват омраза, те ще сеят омраза. Ако обаче ги научим на уважение дори към тези, които не харесваме, ако ги научим да търсят решения на проблемите, а не проблем на всяко решение, ще създадем с времето общество, което да може да се справи с всичко.
Понякога трябва да си припомняме общите неща. И да се мразят само вредните за цялия народ.
Елена Гунчева
