През август 1940 г. група от 17 британски езичници извършват еднодневен ритуал, целящ да накара Адолф Хитлер да повярва, че не може да нахлуе във Великобритания. И Хитлер никога не го прави. Лятото на 1940 г. вижда Обединеното кралство да стои само на ръба на поражението. Нацисткият тиранин Адолф Хитлер е разгърнал армиите си на Запад на 10 май, завладявайки Франция и Ниските земи и прогонвайки британците от европейския континент за по-малко от месец. До август Хитлер управлява Западна Европа и е насочил поглед към Ламанша. Битката за Британия е на път да започне. Изследователите на Втората световна война знаят, че Германия се е нуждаела от въздушно превъзходство, за да пусне в действие потенциални сили за нахлуване. Неуспехът на германските Луфтвафе да разгроми Кралските военновъздушни сили (RAF) през лятото и есента означава, че всяко нападение през Ламанша би било трудна битка. След като нацистите губят битката за Британия обаче, Хитлер – завършеният комарджия, който се движи с безпрецедентна петгодишна печеливша серия – дори не се опитва да прекоси канала. Защо не?
Военните историци имат много разумни отговори на този въпрос. Продължаващото съществуване на Кралските военновъздушни сили (RAF) изложи всяка десантна операция на опустошителни атаки от въздуха. Кралският флот все още командваше вълните, а германската Кригсмарине беше зле екипирана да оспори това превъзходство, дори с прехваления си флот от подводници, пише за TNI Уилям Лоусън, военен историк. И докато блицкриг атаките на Германия бяха ужасът на европейския континент, флотът имаше почти пълна липса на последователна доктрина за десантна война, включително десантните кораби, с които да изпълни операция „Морски лъв“ – планът на нацистите за трансламаншско нахлуване. Най-доброто, с което разполагаха, беше колекция от баржи по река Рейн, които можеха да бъдат теглени през Ламанша с опасно ниски скорости, уязвими за британските самолети през целия път.
Луфтвафе притежаваше внушителна и доказана сила от парашутисти (Fallschirmjӓger), които можеха да десантират в Англия, но въздушно-десантните войски задължително са лека пехота. Тяхната мисия е бързо да завземат и задържат ключови цели, като мостове и кръстовища, докато не бъдат подменени от по-тежки сили, идващи от сушата. Независимо от първоначалния им успех, тези войски щяха да бъдат победени, освен ако Германия не можеше да десантира редовна пехота и бронетанкови части своевременно. Все пак германският Вермахт беше нищо друго освен находчив. През май тя премина през уж непроходимата Арденска гора, пробивайки с мощни бронирани копия, които се хвърлиха към брега почти преди изненаданите съюзници да успеят да отговорят. Това беше много по-рисковано, отколкото често се разбира, но Хитлер ентусиазирано хвърли заровете – и спечели. Защо тогава не го направи отново през есента на 1940 г.?
Ако някой е склонен да вярва в свръхестественото, отговорът може да бъде магьосничество. Този отговор, разбира се, е малко вероятно да бъде взет на сериозно в съвременен военен колеж. Но той беше взет изключително сериозно от група британски вещици, които в средата на 1940 г. хвърлиха магия върху Адолф Хитлер с цел да го накарат да повярва, че подобно нашествие ще завърши с катастрофа.
Британски неоезичници хвърлиха магия върху Хитлер – проработи ли?
1 август отбелязва християнското честване на Ламас. Това е и по средата между лятното слънцестоене и есенното равноденствие и се празнува от някои неоезичници като фестивал на реколтата, наречен Лугнасад. Следователно 1 август е важен ден в езическите народни религии и на тази дата през 1940 г. се е състояло необичайно събиране в Ню Форест, разположен на южното крайбрежие на Великобритания близо до Портсмут и Саутхемптън. Мястото е важно, тъй като всяка сериозна германска десантна операция би била насочена към този район, с цел превземане на един или и двата пристанищни града, за да се подпомогне пълномащабно нахлуване. Според мъж на име Джералд Гарднър, британски държавен служител, който по-късно основава съвременната Уика, група британски вещици се събрали на поляна в Ню Форест в нощта на 1 август, за да хвърлят магия върху самия Адолф Хитлер.
Гарднър се присъединил към ковен на Ню Форест, след като се завърнал от години служба в чужбина. Членовете били предимно по-възрастни британци, които не можели да служат в армията. През нощта на 1 август 17-те налични членове на ковена, сред които и Гарднър, се събират на поляна близо до село Хайклиф, където, според сведенията, очертават „вещерски кръг“ за своята церемония. Вещиците се отказват от традиционния огън – вероятно за да не привличат нежелано внимание от страна на местните служби за противовъздушна отбрана или дори от самолети на Луфтвафе. Вместо това, те вероятно са използвали фенер със засенчващ капак – или може би дори електрическо фенерче, поставено в източния край на кръга, – за да насочат енергията си към Берлин. След това групата започва да пее и танцува – голи, или както те го наричат, „облечени в небе“ (skyclad) – движейки се в спирала около кръга, докато изпаднат в състояние на екстаз, в което, според вярванията им, са способни да управляват магически сили.
Ковенът извършва така нареченото „заклинание за обвързване“ (binding spell). Целта му не е да навреди на обекта, а по-скоро да му попречи да извърши определено действие. Колкото по-конкретно е събитието, което трябва да бъде предотвратено, толкова по-мощно е заклинанието, тъй като вещиците могат да съсредоточат цялата си енергия върху тази единствена цел. В случая заклинанието на ковена от Ню Форест е било изключително конкретно: то е имало за цел да попречи на Хитлер да нахлуе на Британските острови.
Ритуалът става известен като „Операция Конус на силата“ (Operation Cone of Power) – наименование, произлизащо от енергийната форма, която вещиците вярват, че призовават. Както по-късно разказва Гарднър, „конусът на силата“ е насочвал конкретна мисъл към съзнанието на Хитлер:
„Не можеш да прекосиш морето, не можеш да прекосиш морето“; „Не можеш да дойдеш, не можеш да дойдеш“.
Вещиците вярват, че техните езически предшественици са извършвали подобни ритуали със същата цел и в миналото – срещу Наполеон в началото на XIX век и срещу Испанската армада през 1588 г.
Гарднър споделя, че неистовите танци и песнопения са изтощили сериозно участниците. Той твърди, че няколко от тях са починали от преумора през следващите дни. Това твърдение не може да бъде потвърдено, тъй като самоличността на тези хора остава неизвестна. Но ако са били възрастни – както загатва Гарднър – подобна възможност не е изключена.
Гарднър така и не разкрива точното място на ритуала, освен че е било на поляна в Ню Форест, близо до Хайклиф. Сред възможните места е поляната при „Камъка на Руфъс“ (Rufus Stone) – мястото, където според преданието крал Уилям II е бил смъртоносно ранен от стрела през 1100 г. Друг възможен вариант е местността край „Голия човек“ (Naked Man) – гигантски дъб, на който са били обесвани осъдени разбойници, оставяни там да издъхнат. Възможно е ковенът (групата вещици) да е придавал на тези места особено значение или да ги е смятал за благоприятни; а може би са се намирали на съвсем друго място. Каквато и да е истината, Гарднър и останалите са отнесли тази тайна със себе си в гроба. Проработило ли е заклинанието срещу Хитлер? Никога няма да разберем със сигурност. Германците, разбира се, така и не нахлуват на остров Великобритания. Въпреки че са имали подробни планове за това, те дори не правят опит – макар че британците са в пълна бойна готовност и през целия септември очакват нашествието всеки момент. Изглежда обаче, че дотогава Хитлер вече е загубил интерес: „Луфтвафе“ търпи очевиден провал, десантът без въздушна подкрепа крие сериозни рискове, а – което е най-важното – вниманието му е ангажирано с други въпроси. Към есента на 1940 г. погледът му вече е насочен на изток, към необятните територии и неизчерпаемите богатства на Съветския съюз, където на следващото лято той отприщва най-разрушителната сухопътна война в човешката история.
Историците понякога спорят защо Хитлер така и не прави опит да прекоси Ламанша. Съществуват редица рационални обяснения за неговото бездействие. Всички те са основателни и истината вероятно се крие в съчетанието от тези фактори. Решението да не насочва Вермахта срещу Великобритания е едно от последните наистина разумни решения на Хитлер в качеството му на военен лидер.
Кой може да каже какво въздействие са оказали действията на 17 британски вещици върху мисловния му процес? Мнозина смятат, че Хитлер е бил обсебен от окултизма, макар че аз самият съм скептичен. Но ако това е вярно, не е ли възможно той да е бил по-податлив на заклинанието за „свързване“ (ограничаване), направено от ковена? Никога няма да разберем.
dnes.bg
