Пак ще съм член на СИК в едната от двете ни селски секции, та днес бях на обучителен курс в общинския център.
Да си призная, нищо не разбрах от онова, което ми говореха. Все едно го говореха на чужд език.
Ако в момента бях ученик, щях да съм абсолютен двойкаджия.
Това, че човек се учел цял живот, важи, за житейските ситуации, а не да ти наливат знания в кратуната .
Бях седнал на последния ред, нямах визуален контакт с лекторите и в един момент взех да дрема, досущ като български депутат.
Но за изборите ще съм във форма.
Там ме движи рутината и инерцията.
И точно за изборите реших да се преведа в човешки вид и да се подстрижа.
В Италия никой не ме познава и можех да ходя, като нечовек, но на наш терен, ангажиран политически , трябва ако не друго то да демонстрираме визуална чистоплътност.
И понеже си сверявам политическия часовник с фризьорките, разбъбрихме се.
Фризьорката ми прогнозира, че понеже кандидатите за кмет на Тутракан са 7, то представителя на ДПС щял да спечели от първи тур, щото другите представители щели да разпилеят гласовете помежду си.
Точно този вариант не ми беше минавал през ума и почти изтръпнах .
Признавам, че разчитам на заплащането като член на СИК, да си закърпя личния бюджет, изтънял след Рим.
И бях убеден, че както винаги е било – балотаж ще има ..
Но сега съм обзет от съмнения.
Иначе добре ме подстрига. Доволен съм. Смъкна десет години от физиономията. Досега мязах на 60 годишен, сега съм си пак 50 годишен , на колкото съм..
Макар, че на един от последните пазари, клиент попита баща ми – дали го слушал унуката. Мислейки, че аз съм внук.
Щях да му отговоря, че съм му брат, но не обичам да се шегувам с хората.
Само със себе си се шегувам.
из „Приказки от кооператива“
с Ивайло Георгиев
