ПРАВОТО НА НАЦИИТЕ ЗА „САМООПРЕДЕЛЕНИЕ”?

Да започнем с факта, че не е ясно какво е „нация“. Защото Бенедикт Андерсън дава краткото определение: „една нация е въображаема общност“. Тоест, може да е всичко, дори клубовете на филателистите.

В Оксфордския речник се казва, че „Нация е исторически установена стабилна общност от хора, възникнала на базата на общ език, територия, икономически живот и духовнa структура, проявена в обща култура“. Пак не става по-ясно. Например голяма част от българите вече живеят в различни страни. Нямат обща територия (за съжаление). И продължават да говорят помежду си на български.така че и този признак не работи.

А в големите държави? Живота в различните региони на Русия е много различен. В Русия има няколкостотин различни етноси. Или китайците. Те живеят хомогенно по целия свят в китайските квартали – „Чайнатаун”, нямат и обща територия (част от китайците живеят в Мианмар, а това е отделна държава. Икономическият живот на крайбрежието и във вътрешността на Китай е много различен, особено в Хонконг, Макао и Тайван. Езикът също е много различен – мандаринът е по-различен от кантонския, отколкото руският от украинския, например.

И така, „какво е нация?“ Това е абсолютно неразбираемо, няма разумна работеща дефиниция. Някои измисляха легенди. Държавите изобщо не се формират по този принцип.

Да вземем за пример Рим. След основаването на града, Ромул построява специален храм, като всеки, който се моли в него, автоматично става гражданин на Рим (според легендата). Тоест „римският народ“ се е формирал като сборище от различни скитащи орди, които са се стичали там. Тогава те извършват известното „отвличане на сабинянките“ и смесиха двете племена в едно. Къде е тук „нацията“? Това е типично „сборище“. В смисъл на «warband» „бойна група“, тоест „войска“.

Всъщност така са се образували значителна част от държавите. Имало е определена група въоръжени мъже, които завземат определена територия и казват „ние сега ще управляваме тук“. На английски език дори има специален израз за такива случаи: “petty kingdom”. Защото там през вековете са възникнали множество кралства. Само в Ирландия има дузина от тях, а в самата Англия още повече. Така всеки лидер на войска е крал. Тоест „king/konung”, буквално – военачалник.

Келтите отплават до Британия и започват да живеят там. Саксонците идват след тях, побеждават келтите и почват да управляват. Норманите (датчани, шведи и норвежци) отплават и те до Британия, побеждават саксите и започват да управляват. Какво общо имат „нациите“ с това?

Държавата е „уседнал бандит”. Който завзема територията, заселва се, обгражда се с концепции/закони и започна да се грижи и да защитава територията под свой контрол, защото могат да се събират повече данъци от проспериращи поданици (това е от полза за всички). До края на 18 век не е имало „нации“, самото понятие е измислено някъде по това време.

Тоест1 преди Великата френско револция всички държави (с изключение на няколко републики, където вместо един владетел има котерия от олигарси) са изградени около суверен – тоест монарх. И те си предаваха властта по наследство. И техните граници не са били постоянни „това е зона на заселване на един народ, така че границите трябва да бъдат такива“, установени с правото на меча. С меча. Това, което завоювам, е мое. Не винаги, разбира се. Територията е собственост. Съответно, те биха могли да придобият територията в резултат на династичен брак, сливане (уния), или просто да я купят. Понякога територии заедно с населението им доброволно стават част от други държави (като се кани монарха – „ела и управлявай“). Но все още е било необходимо да я завладеят със силата на оръжието.

Цялата човешка история е изградена върху това – Vae victis (Горко на победените!). И тогава излизат някакви идиоти и започват да говорят за „правото на самоопределение“.

Поляците имаха право да вдигнат въстание по инициатива на страхливия Костюшко, подбуждащ другите към насилие, а после бягащ от отговорност. Но войските на Суворов също имаха правото на силата по-късно.

По същия начин чехите биха могли да организират дефенестрации. И тогава германците биха могли да им дадат въглища в замяна на това.

И двата примера са по Закона на меча. И тук няма друг.

Невъзможно е да се формулира някакво ясно „право на нациите на самоопределение“, защото няма ясни критерии – какво се счита за нация и с какъв размер трябва да се даде на същата тази „нация“ за такова право.

Например от гледна точка на етнографията има суперетноси, етноси и субетноси. Които от своя страна могат да бъдат разделени на племена, кланове и т.н. Къде е точно тази граница, над която може да се „самоопределя“?

Все още не са засегнати въпроси като „Защо?“ и „Кой има полза?“

Гасконците нация ли са? Бретонците? Аквитаници? Бургундци? Имайте предвид, че изброените някога са имали собствена, отделна държавност.

Да вървим на север. Корнуол? Мерсия? Нортумбрия? Есекс и Уесекс? Свобода за Уелс! Или още повече, нека се разделим на „широве“, които са повече. Честършър, Уинчестършър, Йоркшир, Ланкастършър и така нататък.

Защо, за бога, „Украйна“, или „Македония” е „отделна държава“, но Бретон или Йоркшир не са?

Можете също да се разходите из Германия. Свобода за Швабия! Независимост на Тирол! А баварският е съвсем отделен език. Ако „украински“ е отделен, то баварският е още повече – той се различава от Hochdeutsch много по-силно. За българския и македонски език, създаден след 1945 г. да не говорим…

Всеки може да бъде „деколонизиран“ по такъв начин, че мама да не знае детето и какво е. Хиляди „нации“ за подпечатване! Срещата им в ООН няма да се побере в нито една сграда.

Въпросът е „Защо?“ И отново – „Защо, за бога?“

От гледна точка както на модерността, така и на постмодерността не е необходимо специално обосноваване за съществуването на държавата. Има факт на съществуване и това е достатъчно. Но също така е достатъчно и за да прекрати съществуването на всяка държава. Да отиде в забрава. Това означава, че не е жизнеспособна и/или не може да се защити (което по принцип е едно и също нещо).

Никой не защитатаваше особено Югославия, или Северен Кипър Особено за защита на Чехословакия в Мюнхенската сделка с Хитлер. И ако те се вдигнаха в защита на „Украйна“, това означава, че имат егоистичен интерес там (а не някакви специални принципи). Това е цялата логика. Сега интересът към нея изчезва и поддръжката също спира.

Опитите за създаване на нови държави винаги са свързани с геополитиката. Това означава, че някой иска, или да се укрепи, или да отслаби конкурент. В края на краищата новата държава ще се откъсне от съществуващата, правейки я по-малка и по-слаба.

Нека бъдем обективни. Чужденците доброволци вкл. българи, които се бориха с Гариалди за независимостта на Италия, по този начин отслабиха Австрия, Испания и Франция, които предявиха претенции към италиански земи. Те можеха да имат съвсем различни мотиви за това (включително идеалистични), но всъщност се случи точно това.

Откъснете територия от врага, за да го направите по-късно ваш васал, или да го присъедините към себе си. Ако се получи и с „война за независимост“, което допълнително ще го отслаби, това е вече прекрасно. Това е всичко за „правото на нациите на самоопределение“.

Всичко останало е демагогия, пропаганда и глупости.

Така е било, така е, и така ще бъде и занапред.

Светослав Атаджанов