„Един евнух с папионка, къделя бели къдри и морен поглед под тлъсти клепачи, се разхожда из българския обществен живот. Облечен е като безработен актьор от старческия дом за артисти във филма на Дино Ризи ( с Уго Тоняци ). Но тоя опърпан вид е само привидност. Евнухът обикновено се облича с маркови костюми, гарнирайки ги с ярката пеперудка – неговият подпис. Той е милионер и живее нашироко – като римските патриции, на които се стреми да прилича с тлъстата снага и прическата си. Той никога не се е занимавал с нищо истинско. Цял живот е бил подлога на силните на деня или иначе казано – на Сорос.
Евнухът с папионката се представя за „културолог“ и „медиен експерт“. Културолог няма как да е, въпреки че е бил редактор на в. „Култура“. Но ако изданието се нарича „Строеж“, има ли основание редакторът му, който никога не е виждал строителен обект и бетонобъркачка, да твърди, че е строител? Евнухът е роден през 1958 и заявява, че е завършил СУ в година, в която специалността „културология“ още не е била създадена. Следователно няма академичния ценз „културолог“, а сам си е залепил тоя престижен етикет. Колкото до медийните му компетентности, те са особено съмнителни и са свързани с блажената му дрямка в СЕМ – един от най-ненужните и вредни обществени органи в България, в който намират обилен зоб само некадърни приживалци.“
„Да, точното определение на въпросния евнух е ПРИЖИВАЛЕЦ. Руската аристокрация, освен блестящи културни традиции, е създала под сурдинка и отвратителния статут на приживалците, индивиди, които живеят за чужда сметка, плюскат до насита чужд хляб, не се занимават с никаква полезна работа, освен да плетат козни и да разнасят клюки в дома, който ги е приютил. Угодничат лицемерно пред благодетеля си, а всъщност го ненавиждат и му забиват нож в гърба при всеки удобен случай. Такива са отношенията на евнухоидния ПРИЖИВАЛЕЦ с пеперудката и мръсното сетре ( в гардероба си той има копринени – за безбройните официални банкети, на които е неизменен атрибут ) с благодетеля му – българската държава, от която е цицал цял живот, без да я обогати с никакъв реален принос. Написал е три книги – каква е истинската стойност на тия наукоподобия? От десетилетия се кипри с титлата доцент – за какви преподавателски и научни заслуги?
Всичко, което заобикаля ПРИЖИВАЛЕЦА, е фалш, мъгла, димна завеса. Това е неговата хранителна и дихателна среда. Той отделя плътна мастилена мътилка и от нея подава тлъстата си шамандура с дебели бузи, надменни тежки очи и сенаторска фризура – ще рече човек: самото въплъщение на префинения интелектуалец, на arbiter elengatiae – същински Гай Петроний! А всъщност зад тая маска се крие господин никой, елементарен търбух, който има една житейска цел – да преяжда на аванта.“
„Евнухът има претенциите да произлиза от каймака на софийската интелигенция – бил син на „гениалния“ архитект Лозан Лозанов, подарил на столицата несравнимия по своето архитектурно съвършенство ( бивш ) хотел Плиска и зет ( отдавна бивш ) на Светлин Русев. И понеже, по неговата логика, се е родил с папионка и „пет звезди“ на красното чело, трябва до стогодишна възраст да го тъпчем с чер хайвер и да го поим с шампанско.
Като му гледам телесата, евнухът надали е стъпвал в казарма. На трийсет години той вече изглеждаше петдесетгодишен. Но не защото е мъдър, а защото е мъртъв духом. И тоя духовен мъртвец, тоя заклет използвач, живял винаги на чужд гръб, тоя ПРИЖИВАЛЕЦ, призовава днес службите за сигурност да „влязат в медиите и да започнат борба с руската пропаганда“, тоест да сплашват, да арестуват и да инквизират свободомислещите автори!
Този фалшификатор на „култура“ трябва да бъде разобличен и смазан. Не авторите, честно изказващи мнението си, а той, той самият трябва разследван! Такива мръсни уста трябва да бъдат принудени да занемеят!
Знам, че не се хвърля камък в рядко л@йно – ще те опръска. Но диария като въпросния ПРИЖИВАЛЕЦ трябва да бъде затрупана под цяла грамада камъни и прокълната – като Цеко от поемата на Вазов. Иначе ще продължава да вони и да струи скверн. По всеки повод“
Милена Върбанова
