Не съществува случайно ПТП на правителствен кортеж! Не съществува „ДРУГА КОЛА“, която би могла случайно да се окаже на пътя на правителствен кортеж. Не съществува по никой канон на националната сигурност в която и да е държава.
Какво е станало със Зеля, не ми се мисли, но за да разиграят такава плитка сценка, нещо става.
Другото, което е важно тази сутрин е, че така както Азърбайджан нападна Армения и я би в дирека два дни, така внезапно подписа примирие.
Не съществува толкова бързо примирие, освен ако силата, която се намеси, не е приложила обичайните методи за решение чрез конкретни ангажименти, в случая от страна на Азърбайджан към Русия и обратното. Скоро ще видим как точно Путин спаси Армения от Алиев и защо.
Сърбия я гласят за тежка провокация. Съвсем неслучайно прайдовете са наднационални структури, които не се поддават на властта в държавата. Вучич постъпи мъжки, забранявайки за втори път нещо, което би трябвало да е разбрало от първия път. Но понеже с това няма оправия, сега предстои да видим как ще използват ситуацията със забраната, за да се опитат да подпалят Косово.
В последните дни допуснах капиталната за мен грешка да се доверя на чужда преценка за ситуацията и да игнорирам моята, подложена на изключително тежкия натиск на събитията, нещо, което не харесвам в себе си. Винаги, когато съм се доверявала на собствената си вътрешна преценка, съм била и силна и на прав път. Вярно е и обратното. В момента се разколебах под напора на чужди твърдения и оценки за мен, че не разбирам тънкостите на военните дела и затова не мога да бъда компетентна.
Точно в това е капиталната ми грешка. Че не вярвам винаги на себе си! Че може не всякога да разбирам техническите детайли на един или друг процес, но винаги разбирам отлично същината и съдържанието на самия процес.
Което пък е способност, която липсва на мнозина специалисти, експерти, ключови тънки познавачи.
Днес мога да кажа следното.
Като изключим бутафорната евросъюзна пропаганда на брюкселското чиновничество и конкретни служители на ДД, добре заплатени безспорно, малцина подготвени експерти на Запад признават така нареченото контранастъпление на Украйна. Както много правилно се ориентирах първоначално, то е преди всичко информационно, въпреки, че има осъществен прелом на терен в зоната около град Харков.
Развилнялата се буквална истерия вътре в Русия по отношение на Путин и военния щаб, по отношение на характера на операцията – СВО ли е или война – е нещо съвсем естествено при колосалните процеси, които вървят и аз лично мога да разбера трудностите при ориентирането кое какво е и какво трябва да бъде. Точно тук допуснах грешката, подведох се по този поток и казах, че вероятно Русия ще обяви война и мобилизация. Нещо, което не е точно така.
Няма индикации от Путин, че това ще се случи тези дни, няма.
Прави впечатление, че лека полека руското общество е подготвяно за основната истина, че в Украйна Русия се бие с НАТО. Не че не го знаят, но съвсем различно е официалното проявление. Дали е психологическа подготовка или просто изчакване на определени събития, не зная, но сред основните обществени антиглобални стожери в Русия открито се говори за война не с Украйна, а с НАТО.
След това идват анализите на времето за промяна на стратегията, което време варира от месец до една година.
Значи, ако има мобилизация, тя ще дойде когато му дойде времето. Какви са идеите на Путин, ще видя по решенията. Засега, въпреки грешката, която допуснах, оставам убедена вътрешно, че при всички обвинения и саботажи, той продължава да знае какво прави. Поне към момента не ме кара да мисля друго и това си е. По никакъв начин не ме кара да мисля нещо различно.
Във връзка със стратегията има и още неща. Не се съмнявам, че и в Русия, както и у нас, сега всеки мисли, че знае по-добре какво трябва да се направи. На пръсти се броят хората, чиито мнения имат някаква нова стойност, съществена за конкретния момент. И по тази причина вчера останах много приятно изненадана от две руски мнения, които представляваха дълбоко осъзнаване на технологията на случващото се. А то е, че това, което се случва, надхвърля далеч не само досегашния модел на Русия и Запада, но излиза отвъд рамките на целия досегашен световен модел. За което впрочем аз непрекъснато съм говорила.
И някак усещам, че Западът прави огромна услуга на Русия, защото натискайки я отново по този силен начин, и помага в нея да се родят поредните състояния, които я качват нагоре в развитието и.
Нито лявото, нито дясното, нито центъра са решението, а комбинация от трите. Поради изчерпване на тези модели, сега ще се наложи Русия да вземе най-доброто от левия и десния модел в овладяване на тежка криза, и да направи хибрид между тях. И аз мисля, че той мисли точно това да направи.
Засега няма да наричам нещата с истинските им имена поради чувствителността на ситуацията, не мисля, че обществата са готови да им се каже направо в какво точно вероятно ще бъде превърната политическата система и в Русия, но и в други държави, ако искат да се спасят от глобализма на западния модел и да го отхвърлят. Чак след това, след като това стане, не мога да преценя колко време ще отнеме, но години, чак след това ще може да се види какви точно нови социални и политически системи ще се прилагат успешно в управлението на държавите.
Но в едно съм сигурна и го заявявам.
Путин остава единственият, който има воля и е решен да се бори с ДД до край!
Анастасия Гешева
