Доброволецът Симеон Симеонов от Варна разпространи пост във фейсбук, с който изрази разочарованието си от претенциите и отношението на украинските бежанци, потърсили помощ в центъра в „Спортна зала“.
„Последните два месеца ние не помагаме на бежанци, а се караме със тях, защото искат нещо което не можем да им дадем. Искат да живеят като туристи, а са бежанци“, коментира той и добавя: „Напускам…Изморих се от украински туристи с много претенции“, пише той.
Ето и целия пост на Симеонов:
„За мен беше чест!!! НО СЕ ИЗМОРИХ!!! Напускаме с Веси центъра за бежанци. Доброволец не се измаря, но доброволец се разочарова. Изморих се от украински туристи с много претенции. Последните два месеца ние не помагаме на бежанци, а се караме със тях, защото искат нещо което не можем да им дадем. Искат да живеят като туристи, а са бежанци. Изморих се да идват хора с много пари и да живеят на гърба на държава и ЕС. Как може да дойдеш да искаш безплатно настаняване и да ми кажеш…Аз работя в Украйна и печеля 10 000 $. И идваш за 15 лева от държавата…Или да дойдеш с думите: Ти си длъжен да ме настаниш където искам!!!
Тези случаи вече преобладават. 6 месеца отделих в помощ за хора бягащи от войната. Тези 6 месеца ги взех от семейство, деца, Лео и приятели!!! Спряхме да пътуваме. Дадохме всичко!!! Стига…Не съжалявам. Помогнахме на хиляди, предимно майки с деца.Горд съм със това което направихме!!! Горд съм, че никога не се продадохме или предадохме….Помня как в начало нямах търпение да дойде утрото и да помогна на колкото си може повече хора. Не спяхме. Живеех със тях. Прекосявах Румъния за да взема бежанци. От известно време не се чувствам полезен.
Не ходя с удоволствие. Няма я тръпката. „Убиха“ я многото претенции на бежанците. Няма ги вече измъчените стари хора, майки с деца… Няма ги благодарните хора!!! Но винаги ще помня, че макар и с малко помогнохме в най трудните моменти на непознати хора!!! Ще ме „топлят“ десетките благодарствени писма!!! Запознах се с уникални хора!!! Благодаря ви!!! Данчо, Альона, Катя, Марик, Женя, Олга и Олга, Наташа, Оксана, Станислав, Васко…ще ви помним само със добро!!! Време е, войната да свърши и всички вие да си отидете по родните места. Пожелавам ви го от сърце!!!!……Моля да не ми звъните и пишете…Не мога да ви помогна!!! Свобода ви желая!!!
Автор: Труд онлайн
