Решенията за енергийната криза разбиха жестоко единството на ЕС.
Германското правителство отхвърли искането на Франция и страните от Южна и Източна Европа за създаване на съвместно финансиран европейски фонд от много милиарди евро срещу енергийната криза за всички държави от ЕС.
Канцлерът Олаф Шолц усети обща неприязън. Изолиран ли Шолц в Европейския съюз? „По никакъв начин“, увери канцлерът. Но не всички го виждат по този начин.
Впечатлението за германска изолация съпътстваше срещата на върха.Френският президент Еманюел Макрон подхрани оценката, като каза в началото: „Не е добре, нито за Германия, нито за Европа, ако тя се изолира“.
Всъщност канцлерът Шолц се бори с необичайно силни насрещни ветрове на ниво ЕС – колкото повече европейски страни са под натиск в енергийната криза, толкова по-масово се опитват да окажат натиск върху федералното правителство за своите интереси. Засега без успех, Шолц остава непоколебим. Но федералното правителство е в отбрана.
Първо, пакетът за помощ от 200 милиарда евро за „двоен удар“ срещу енергийната криза, който се стартира от Берлин, предизвика лоши настроения в ЕС поради необичайните си размери.
Дори еврокомисарите предупредиха за нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар. Берлин се защитава от обвинението в егоизъм, но вероятно не е успял да координира плановете си навреме.
Накрая раздорът кулминира в спора за таван на цената на газа,за който около две трети от страните от ЕС настояваха. Берлин бе против подобна горна граница на цените, защото се опасяваше, че тогава Европа ще може да внася по-малко газ – танкерите с LNG газ ще предпочитат да продължат към Азия.
Опасенията се споделяха от Холандия, Дания, Люксембург и Унгария.
На срещата на върха те отстъпиха малко и се стигна до неразумен компромис: Сега предстои „временен динамичен ценови коридор“ за търговия с газ. Споразумението се осъществи трудно.
Шолц и холандският премиер Марк Рюте дадоха да се разбере, че се придържат към резервите си. Единствено съвместното закупуване на газ за съхранение срещна общо одобрение на срещата на върха.
Йордан Халачев
