На 14 септември сайтът „Площад Славейков“ публикува текст, озаглавен „Руско-турската война, в която Русия обезбългари България“. С тоя текст сайтът твърди, че отбелязва „годишнината от Одринския мирен договор“, подписан на 14 септември 1829 г. между Руската и Османската империи, който слага край на войната от 1828-1829 г. Съмнителна е днес проявяваната от множество сороски сайтове и портали в Интернет стръв да „отбелязват“ годишнини от всякакви исторически събития – тия „юбилеи“ ( само по дата и месец, а не по кръгла годишнина ) се използват от хора, напълно равнодушни към българската история, с единствената манипулативна цел да бъде представена Русия, по всякакви поводи, като най-зъл враг на България. Още по-съмнителен ми се стори споменатият текст с липсата на името на автора. Бе подписан само „Площад Славейков“, но бе ясно, че не е нахвърлян от някой неук журналяга или от дежурно сороско лапацало като Дайнов, а е написан от по-грамотен специалист – вероятно историк, проучил добре документите, отнасящи се до въпросната война и последиците й.
Оказа се точно така – антируският текст в „Площад Славейков“ бе нескопосано съкращение от голяма статия на „юриста-историк“ Янко Гочев, публикувана под заглавие „Защо Русия не освободи България през 1833 г.?“Статията е добре композирана, с четивен език, грабва читателския интерес, цитира документи – но, зад фасадата на „обективност“, е манипулативна, с предпоставени заключения, натрапвани на читателя. Преглеждайки заглавията на трудовете на „юриста-историк“ Я.Гочев в Интернет и краткото им описание в сайтове, рекламиращи книги, си дадох сметка, че това е и основната му цел – да представи Русия като исторически длъжник на България, който не само е пренебрегнал светотатствено своя дълг, но и е нанесъл най-големите поражения в българското национално битие и душевност. Явно, според „юриста-историк“, Русия не може поставя своите имперски интереси на Балканите на първо място – нейната политика трябва да бъде ръководена най-напред от удовлетворяване на очакванията и надеждите на българския народ. Безспорно – на нас, българите, така би ни се искало, но я ми кажете – коя империя е поставяла политиката си на Балканите в услуга на българите? Защо трябва да обвиняваме именно Русия, която в крайна сметка откликна на българските надежди и призиви за Освобождение – и възкреси нашата държава след пет века заличаване от световната политическа карта? Защо не виним тези, които помагаха на Османската империя да ни държи под робство? Същите тези, които ни организираха Берлинския конгрес?Тъкмо в това виждам основния манипулативен пункт в статията на Гочев, препубликувана завчера от сайта „Площад Славейков“, защото днес е много изгодна за глобалистката русофобска истерия и влиза в отличен синхрон с евроатлантическата пропаганда за „историческо демаскиране на Русия като враг на България и на човечеството“.
Основното обвинение, което „историческият юрист“, хвърля към Русия, е, че като последица от военната кампания от 1828-1829, тя не само е „излъгала“ българите – тя е „обезбългарила България“. Ето цитат от завоалирано перфидния му текст:
„След войната Русия организира най-голямото преселение на българи. Член 13 от Одринския мир дава на Русия възможност да организира преселението. Този член дава 18-месечен срок на желаещите българи да продадат имотите си и да се изселят.
Въз основа на този член Русия законно си издейства правото да преселва българи османски поданици. 18-те месеца по Одринският мир не са спазени. Фактически преселение има чак до 1835г., макар че интензивността на преселническият поток започва рязко да спада.
За големия брой преселници може да се съди само по един факт. През април 1830 г. в Айтоското поле се събират около 100 000 българи, подготвящи се за изселване.
В някои по-нови изследвания само от Югоизточна България по това време се изселват до 130 000 българи. (4)
Тази цифра е най-разпространената в повечето изследвания. Според други сведения само от Тракия са 100 000 души. Иван Селимински, който е свидетел на събитията и сам със семейството си е преселник посочва цифрата от 40 000 преселили се семейства.
Също според Иван Селимински „половината българско население на Тракия между Одрин,Стара Загора, Балкана и морето и това от Източна България,между Варна,Силистра, Исакча и морето се изсели,поради което тези области опустяха.“
Това е косвено сведение, което все пак дава известна представа за големите мащаби на преселението. Според пресмятанията на етнолози демографи възрожденското българско семейство отглежда средно по 5-6 деца. Според тези критерии, ако приемем за достоверни сведенията на Иван Селимински излиза , че преселниците са над 200 000 души.Това са живите руски трофеи от войната. Тъкмо в хода на тази преселническа вълна възникват големите български колонии в Бесарабия.
В заключение могат да се направят няколко основни извода. Войната от 1828-1829г. е едно трагично събитие в българската история. Посрещната е с толкова много надежди от българите, които наивно вярват, че „дядо Иван“ идва да ги освобождава. След края й обаче те са обхванати от униние и покруса. Единствени от балканските народи българите нищо не получават. „Освободителката“ Русия узаконява турската власт над тях. (…)
За пръв път става ясно, че има разминаване между руската балканска стратегия и българското освободително движение.(…)
Но най-тежка с оглед българските интереси последица от тази война е организираното от Русия след нея преселение на българите. „Дядо Иван “ не освобождава, а обезбългарява цели български села и градове.“
Я.Гочев се сърди на Русия и за икономическото разорение, което са донесли руско-турските военни действия в земите на българите, както и за любезния тон, с който руският император Николай Втори се обръща в писмо към султана след края на войната. Сякаш изразите на руския цар трябваше да са идентични с тия от писмото на запорожците до султана – за да не го заподозре Гочев в прикрито туркофилство. В съкратения текст, публикуван от „Площад Славейков“ се споменава, че след Одринския мир от 1829 г., император Николай I заживял в спокойни приятелски отношения с падишаха – явно в тоя сайт не са и чували за Кримската война.
Оставям на специалистите по История на Българското Възраждане да анализират дали Руската империя е имала изобщо военните ресурси и политическата възможност да освободи България още през 1829 г. И да се произнесат по „обективността“ и на другите трудове на Гочев ( напр. „Руската империя срещу България“ ), третиращи руската политика на Балканите и специално по отношение българите. Не съм адвокат на Русия и съм наясно относно грешките на руската имперска политика и дипломация спрямо България – особено когато Русия избра за свой фаворит на Балканите Сърбия – играеща вечната роля на отровен кинжал, забит в гърба ни.
Но най-малко Русия може да бъде обвинявана за „обезбългаряването на България“. Срамно е да се твърди подобно нещо. Нетърпимо мошеничество е да го заявява „историк“.
Русия има древен и средновековен цивилизационен, морален дълг към България. Но тя няма политически дълг да ни вади от всяка яма, в която сме попаднали. Нашите трагедии не са нейни трагедии. Тя няма вина за падането ни под турско робство и НЕ Е ДЛЪЖНА ДА НИ ОСВОБОЖДАВА. Дълг на всяка държава е най- напред да защитава интересите на своя собствен народ. Толкова по-величава е заслугата на Русия, че освободи България през 1878 г. – с цената на 300 000 паднали руски воини – горе-долу толкова, с колкото уж била „обезбългарила земята ни“ – и с огромен материален ресурс. Безобразие е да забравяме това, а да се зъбим, че не сме освободени половин век по-рано.
Питам „юриста-историк“:
1. Турция не „обезбългари ли България“, след като само по време на завладяването на страната ни през 14 в. са избити и продадени в робство 2 милиона българи – по данни на проф. Николай Генчев, най-блестящият български учен, занимавал се с периода на Възраждането. Колко българи щяха да се родят от тия изгубени завинаги още през 14 в. два милиона мъже, жени и деца – през следващите векове? Тези неродени животи ни ги е отнела Турция! А колко българи са избити по време на турските междуособици и при насилственото включване на българите в аскера, с който османлиите са воювали срещу други държави? А колко българи са избити при потурчванията, при въстанията, при всяка народна или лична съпротива срещу дивия поробител? Колко българи – цветът на България – е избит по време на борбата за църковна независимост? Колко бяха изтребени след Априлското въстание и в хода на Руско-турската война, по време на настъплението на Сюлейман паша – Соломон Леви Явиш – в Тракия? А колко българи бяха унищожени от турците в Македония и Тракия след Берлинския конгрес – до Балканската война? Или това не е „обезбългаряване“?
2. Гърция не „обезбългари ли България“? Колко българи бяха изклани от византийците? Колко българи загинаха по вина на гръцкото духовенство през петте века турско робство? Колко българи бяха зверски инквизирани и изклани от андартите? Колко българи бяха избити и изгонени от родните си огнища в Тесалия, Егейска Македония, островите? Или това не е „обезбългаряване“?
3. Сърбия не „обезбългари ли България“? Колко българи бяха избити, изгонени и лишени от българска идентичност във Вардарска Македония, Нишка област, Западните покрайнини? Защо и днес зее, гние и заразява като трупна рана конфликтът между Република Македония и Майка България? Или това не е „обезбългаряване“?
4. Британската империя, вечният защитник на Турция, без чиято закрила в новите времена, „Болният човек край Босфора“ нямаше да просъществува и пет години, не „обезбългари ли България“ – продължавайки с поне две и половина столетия турското робство и обезкръвявайки цялото източно християнство? Британската империя, която въоръжаваше турската армия и я снабдяваше с военни специалисти и съветници? Британската империя, под чиято мълчалива протекция се извърши чудовищният турски геноцид над най-древните народи в света? Как да наречем тая кървава оргия? Има ли названия за нея?
5. А днешната колониална българска администация, слугиня на най-мрачните глобалистки интереси, не „обезбългари ли България“? Три милиона българи бяха прогонени в чужбина, извърши се невиждан и нечуван в нашата история демографски погром, българската народност бе превърната в унизено безправно малцинство в държавата, носеща името България? Как да назовем това адско посегателство?
Изброените държави и фактори не само „обезбългариха“ земята ни. Те извършиха геноцид над нашата нация – и почти я унищожиха.
Защо „юристът-историк“ е пропуснал да съобщи истинската очевидна причина за „обезбългаряването на България“ от Русия след войната от 1828-1829? А тя е, че българите, които помагат на руските войски, доброволно бягат с руската армия, защото се страхуват от зверското отмъщение на турците, нашите „любезни съжители“ ( според сороската историография ) – и особено от дивия турски башибузук Защото, ако не бяха напуснали родната земя, щяха да бъдат изклани – и селищата им пак щяха да се „обезбългарят“, но след като по тях потекат реки от кръв, както в Батак и Перущица.
И още една причина за доброволното преселение на българите – те искат да живеят като свободни хора, а не като роби. Искат да живеят в християнска цивилизована страна. И наистина са настанени с огромни преференции в Русия, оказани им лично от императора. Михаил Хаджийски пише, че на пристигналите в Таврия българи, са дадени големи поземлени имоти и собствениците са били освободени от задължения към руската държава в течение на двайсет години. В навечерието на Октомврийския преврат, всички кримски българи са били богати хора.
Накрая се обръщам към младото българско поколение – написах този текст не за сайта „Площад Славейков“, не за „юриста-историк“ Я.Гочев и тия, които му плащат за сръчните фалшификати ( не съм му светила и не мога да със сигурност да твърдя последното, но логичните знаци сочат в тая посока ), а за вас, мили българчета. Вие сте прицел на непрекъснати лъжи, които се стремят да извратят и опорочат българската ви свяст. Любовта към Русия е част от личността на българина и тя не зависи от имперски политики или българо-съветски дружби и ползите или вредите от тях. Тази любов не е продиктувана от материален интерес, тя не е зависима от времеви периоди. Тя е извън времето. Тя се корени в нашия ген, в нашето ДНК. А тъкмо на ДНК-то се силят да посегнат демоните и техните слуги – за да създадат небългари и нечовеци. Ако нашата младеж възневиди и се отрече от Русия – каквато с целта на подобни „историци“ – тя ще изгуби и духовната си връзка с Отечеството.
Милена Върбанова
