Ще трябва отново да досадя със статус. Но напира и не мога да го спра 
Замислих се по следната тема.
През социализма бяхме почти 9 милиона, сега сме 7 милиона. Но ако можеше да поставят ония 9 милиона на кантар, и сега 7- те милиона също на кантар, телесната маса би била почти равна .
Как се стигна до там, ще ви кажа .
В моето село вече никой не се движи пеша. Децата са с тротинетки, възрастните с автомобили, а най – възрастните с някакво подобие на инвалидни столове, но подвижни.
Понеже сме турско село, жените почти не излизат навън, освен до автобуса, който ги откарва в големия град, в големите шивашки цехове .
Само аз се движа с велосипед. Велосипеда ми е жълт, нося жълта тениска, липсва ми само жълта книжка, за да се окомплектовам в приемлив за новия световен ред вид.
Но статуса ми е за друго.
Преди малко отидох с жълтото си колело до магазина да купя кори за баница и солети.
Покрай мен профучаха с тротинетки, четири – пет момчурлии. Турчета. Около 12-13 годишни.
Пееха на български песента на Софи Маринова – “ Ти си бурята в сърцето ми „.
Минаха като вятър, който ми навя спомени.
Когато бях на 12-13 години и ние бяхме същите , но не съвсем.
Движехме се пеша най – често, рядко някой с колело “ Балканче „, още по рядко някой с каруца и магарето на дядо си.
Но пеехме. Да.
Нямаше чалга.
Пеехме българска и чуждестранна естрада.
Не знам Си Си Кеч и Модърн Токинг дали бяха актуални, по времето когато бях на 12.
Но в песните винаги бяхме с хита на деня..
Сега ме учудва, че деца на 12, пеят песен от преди 11 години, когато те са били само на 1
.
И това не говори добре за жанра – чалга..
Отдавна не го следя. Може и да са в творческа криза. Застой.
Щото наскоро от някаква уредба чух “ Камъните падат „, което пък ме върна в юношеството ми , време през което се роди чалгата, а ние от 1972 набор спряхме да пеем..
Сега “ пея “ само тук във фейсбук.
Даже не “ пея “ , а “ пригласям “ с надеждата да стигна до жълтата книжка, която единствено ми липсва в житейския репертоар.
Но за нея думата имат – колегите психиатри.
Казвам, колеги, не защото съм психиатър, а защото сме заедно във фейсбук
