Либералите водят кампания, от която струи едно такова арогантно усещане за предизвестена победа. Наредили са си мача, преброиха 190,000 гласа в столицата на парламентарните избори и сега сякаш чакат да им се поднесе на тепсия „полагащото им се“. Сякаш София им е родово наследство, като апартамент, който си наследил от дядо си.
Първо издигнаха един напълно сламен кандидат с нулеви индикации някога да е отстоявал политически, камо ли идеологически, възгледи. Очевиден фигурант, който обикаля с 20 ПР-а навсякъде, води си другарче за подсказване по интервютата, оставя други да му пишат онлайн статусите. Човек хем без някакъв видим плам да се занимава 4 години с колчета и плочки, хем без идеологическия заряд за по-голямата политика.
Вместо да си дадат зор да представят някаква конкретна и смела визия за бъдещето…просто повтарят вяли, посредствени послания и фрази, извадени от средностатистическа, корпоративна PowerPoint презентация. „Предай нататък“ , „Ти можеш“, „Васил слуша“…
Чакам всеки момент да преведат нещо за „Togetherness“ и „Our company values“.
И са толкова спокойни в победата си, че не можаха да изчакат дори да минат изборите, за да почнат да си раздават милиони от фондовете. На фирми, в които участват не само Петков, Василев, Безуханова, ами и самият им кандидат кмет – Терзиев. Сериозно, вече сте милионери, не можехте ли да изчакате до ноември?
Добре де, на фона на тези хора наистина ли е толкова трудно да намерим един читав човек, който да застане на пътя на арогантния, крадлив, лицемерен розов Либерализъм, почувствал се по цял свят – а от съвсем скоро и в България, като безспорен господар?
Сериозно ли сме на път да позволим на Пепе-Дебе-Сесе да вземат столицата на държавата ни, източника на 40% от БВП-то ни, домът на една трета от народа ни?
Кристиан Щкварек
