„Ако форматът на диалога е „слушай и изпълнявай, аз съм държава членка, ти не си и аз имам право на вето, а ти нямаш“, тогава има проблем“, заяви президентът на Северна Македония.
„Ние сме шампиони по промени в Конституцията, 36 пъти. Повечето изменения са ни били наложени, така че може би трябва да променим и преамбюла и да напишем: „Ние, гражданите, и Европейският съюз или съседите“. 80% от гражданите са против конституционните промени.
Това заяви президентът на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова по време на срещата на върха за разширяването на ЕС, организирана от „Евронюз“ на 3 ноември.
„Моята легитимност произтича от гражданите и принадлежи на тях. Как тогава мога да обещая на Европейския съюз, че ще променим Конституцията? Аз не съм абсолютен монарх. Започнахме този процес, но предложените изменения не преминаха дори първия етап, разглеждането в конституционната комисия. Не мога да гарантирам, че Конституцията ще бъде променена. Но мога да гарантирам, че исторически, културно и географски винаги сме били част от Европа и заслужаваме да принадлежим към нея и политически. 80% от гражданите са против конституционните промени, но подкрепата за ЕС е около 70%, защото ние на Балканите винаги сме се чувствали европейци и споделяме едни и същи ценности“, заяви Силяновска.
БГНЕС припомня, че т.нар. „френско предложение“ беше одобрено от всички държави членки на Европейския съюз и прието от Северна Македония през 2022 г. Следователно конституционните промени не са искане на България, а ангажимент, заложен в европейската Преговорна рамка. Според нея Скопие трябва да включи българите в конституцията си, за да премине към следващия етап от преговорите за членство.
Северна Македония е поела ангажимент също да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.
Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия, подписан през 2022 г. от тогавашните външни министри Теодора Генчовска и Буяр Османи, предвижда следващата междуправителствена конференция между Северна Македония и ЕС да се проведе, след като българите бъдат включени сред държавотворните народи в преамбюла и в два члена от конституцията на страната.
В същия документ правителството на Северна Македония потвърждава, че нищо в нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази разпоредба означава, че Скопие не следва да използва конституцията си като основание за претенции за признаване на „македонско малцинство“ в България.
Протоколът предвижда също мерки срещу говора на омразата към българите и България, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на бившите югославски служби за сигурност.
При последното си посещение в Скопие председателят на Европейския съвет Антонио Коща многократно заяви в присъствието на премиера Християн Мицкоски, че Северна Македония трябва да изпълни вече поетия ангажимент за конституционни промени. Същата позиция изразяват еврокомисарят по разширяването Марта Кос и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Според Силяновска-Давкова обаче основната пречка пред европейската интеграция на страната ѝ не е липсата на реформи или неизпълнението на изискванията на ЕС, а липсата на политическа воля у съседните държави.
Тя изрази увереност, че Европейският съюз все още може да намери креативно решение на спора.
„Все още вярвам, че ЕС ще намери решение, защото Европейският съюз умее да бъде много креативен. Имало е и други случаи. Може би член 7 е забравен. Член 7 от Договора за Европейския съюз предвижда, че една трета от държавите членки могат да започнат процедура пред Съвета. И знаете, пиенето на кафе, спомняте си… Да, има много творчески решения. Това, което ме тревожи, е защо трябва да хабим енергия, защо да не се съсредоточим върху основните характеристики на ЕС“, заяви Силяновска-Давкова.
С думите си за „почивката за кафе“ тя очевидно намекна за срещата на върха на ЕС през декември 2023 г., когато Виктор Орбан напусна заседателната зала по предложение на Олаф Шолц, позволявайки на останалите европейски лидери да одобрят започването на преговори с Украйна.
Силяновска допълни, че Северна Македония е единствената сред страните, очакващи членство, която е съгласувала на 100% своята външна политика и политика на сигурност с тази на ЕС. Тя твърди, че трудностите около присъединяването към ЕС са продължение на дългогодишната история на отстъпки, които Северна Македония е правила в стремежа си към членство.
Силяновска посочи споразумението с Гърция от 2018 г., съгласно което страната промени името си от Република Македония на Северна Македония, слагайки край на продължил десетилетия спор, който възпрепятстваше стремежа ѝ към членство в НАТО и ЕС.
Според нея искането за конституционни промени повдига въпроса докъде трябва да стига една държава кандидатка в удовлетворяването на „двустранни искания“, преди да се присъедини към Съюза. Тя заяви, че се опитва да установи диалог с българските власти.
„Полагам усилия. Срещнах се с предишния президент, който сега е министър-председател, в дух на добра воля. Срещнах се и с президентката, изразих същите позиции и ще продължа да го правя. Само чрез диалог можем да се опитаме да намерим решения. Но знаете ли, ако моделът, ако форматът на диалога е „слушай и изпълнявай, аз съм държава членка, ти не си и аз имам право на вето, а ти нямаш“, тогава има проблем, защото диалогът означава равнопоставеност между участниците“, подчерта Силяновска. | БГНЕС
