Господинов имаше възможност да коментира нахалната измислица, че е „номиниран“ за Нобел.
Но не го направи.
Сигурно е решил, че не е нужно да опровергава нещо, което е изгодно за него – е, да, лъжа е, но няма да бъде нито първата, нито последната лъжа в срамното „Нобелево“ театро.
***
Дали не се е съгласил да играе ролята на Манекена на българската литература?
Пластмасов манекен за нуждите на едно притворно театро.
***
За опекуните си Господинов е „нашият човек, който ще извие врата на Миналото“.
***
И два „Нобела“ да му осигурят, той ще си остане зависим от произхода си: издънка на дребна соц номенклатура, която иска да се забрави това, намачквайки до неузнаваемост Миналото.
***
Имаме си работа с намерения, които са опасно далеч от писателската мисия.
***
Огромният дял от полемиките около Господинов са предизвикателно брутални и отблъскващи, те създават една мрачна представа за литературния живот в страната ни, по-скоро са притурки/аксесоари към тъмни политически страсти.
***
Дали, ако ни бяха присъдили литературния Нобел, той нямаше да бъде удавен в политическата мътилка на една нещастна страна, раздирана от корупция.
***
Никак не е случайно, че повечето от най-популярните български писатели изобщо не са оглеждани в един по-широк литературен контекст, който би позволил честно да бъдат преценени реалните им постижения.
***
И Господинов има нужда книгите му да бъдат оценявани в сравнение със значими съвременни автори и тенденции.
Затова в дните около „номинирането“ му извънредно силно впечатление направи една поредица на известния демограф и психолог проф. Петър Иванов – намерете време за нея, няма да съжалявате.
***
Българската литература изглежда не е в състояние да представи нито една творба, родена от мрачните процеси, които ни водят към един ускорен и безжалостен разпад.
Тя е сляпа за тях – и е абсурдно тъкмо тази отстраненост и бездушие да бъдат поощрявани по какъвто и да е начин.
***
Тя ще оцелее, най-вече, ако отново стане интересна на собствения си Народ…
***
В едно от последните си интервюта Господинов казва: „Миналото ни държи човеци“.
Кое Минало има предвид той?
Преди години той се глумеше с лимоновите резанки, горките.
Но никога не посмя да влезе в подмолите на ненавиждания от него соц.
***
Сега, по повод „Физика на тъгата“, твърди, че неговото поколение – това от 70-те години – живяло с усещането за изоставеност.
Може ли да се тъгува с лъжа?
Извън всяко приличие е да говориш за изоставеност в ония години – особено днес , когато държавата и почти всичко в нея е изоставено до степен на оскотяване…
***
Няма никакви достоверни свидетелства, че Господинов живее в едно и също Време с Народа.
***
Щом Миналото ни прави човеци, защо Господинов не събуди човешкото в себе си с една История на Безжалостния Преход?
***
Дали хора като него понякога се сещат за ония близо милион и половина български клетници, които някак оцеляват под границите на бедността – официално признати за нищо-човеци.
И ако се сещат, ще претендират ли да бъдат наградени за това?
***
Да я има Юлия Кръстева – наречена „Най-влиятелната мислителка на нашето време “ – а да си губим времето с Господинов, това е наказание.
***
И накрая, една история с участието на Сталин, Пастернак и Осип Манделщам. Тя ще ни подсети за лековерието ни и за някои други неща.
Една нощ Сталин събужда Пастернак и го пита, какво мисли за поета Манделщам. Пастернак започва да пелтечи: бил формалист и пр.
Вождът го срязва: „Ако мене ме събудят през нощта и ме попитат за мой приятел, няма да говоря за формализма му“ – и прекъсва разговора.
Скоро след това Манделщам е въдворен в провинцията, а по-късно е екзекутиран.
А Пастернак, който след „Доктор Живаго“ минава за дисидент – и той слага подписа си под билета на
Осип Манделщам към Смъртта.
Кеворк Кеворкян
