„Просто Наско” буквално провали археологическия сезон за 2022 г.
От месеци си говорим за сериозните щети, които политическото безвремие нанесе и нанася на България. Две години държавата се тресе от скандали, които пречат тя да съществува нормално. Нароиха се сума партии, които дойдоха да ни „спасяват” от корупцията и от Гешев, а сами затънаха до уши в корупционни схеми. Вече не си и даваме труда да ги броим и само примигваме, когато ни удрят по главата с поредния скандал. Случаят с „Nexo” е типичен пример. Един от глашатаите на борбата с корупцията, Настимир Ананиев, се оказа замесен в тарикатски игрички, за които ние от „аналоговото” поколение не сме и сънували. Какви ти „пачки и чекмеджета”, хората си цъкат криптовалути и виртуални банки!
И така се носим от предсрочни избори към предсрочни избори, а България затъва ли, затъва. Един служебен премиер вече я нарече „държава на пауза”. Журналисти пък определят управлението като „на автопилот”. Искам правилно да бъда разбран – най-много мразя мрънкането и оплакването. В живота си всичко съм постигнал с къртовски труд и срещу течението. Само аз си знам колко стени съм пробил с твърдата си глава. Но сега за всеки е очевидно, че се намираме в класическа патова ситуация, от която като че ли няма изход.
Защото, докато във високите политически етажи се ритат по кокалчетата и се чудят какъв по-хитър ход да измислят, за да надцакат другите, мълчаливата армия на чиновничеството бездейства и се снишава по Тодорживковски. Напълно влизам в положението на това многочислено воинство, което не знае какво ще стане утре и кой ще грабне властта. Ами нали от две години се „изчегъртваме” и се плашим един с друг със затвори и репресии. Какво ще стане, ако дойдат на власт някои още по-луди и ненормални. Я по-добре да се правим, че вършим нещо, но да не си даваме зор и да караме по-кротичко. Ние от старото поколение помним добре, че това бе основната максима на социализма –„те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че им работим”.
Но нали за да се премахне тази свинщина висяхме по площадите – първо през 1989-1990-та, а после – през 1997-ма. Е, „оти ги ручахме жабетата”, както би казал шопът. Да гледаме как някакви несретници с дипломи от западни университети съсипват градената с толкова усилия държава. Искам да бъда правилно разбран, защото сам имам дъщеря, завършила престижен британски университет и имаща добра позиция в Обединеното кралство. Тя обаче си върши работата там, а не идва тук да ни учи на акъл и да ни оправя бакиите на нас, „аналоговите” нещастници.
Естествено моят поглед е най-пълен по отношение на културно-историческото наследство. Онова наследство, с което толкова се хвалим, че сме на трето място в Европа. След тоталния колапс от 90-те години на миналия век, през новото хилядолетие нещата лека-полека потръгнаха. Много помогнаха европейските програми, които се оказаха спасителната глътка въздух, защото сами не бихме се справили. И не слушайте „протестърите”, че само се крадяло. Най-лесно е да извадиш два-три калпави примера от стотиците добри реализации и да ги навираш непрекъснато в лицето на хората чрез удобните медии. Пред очите ни е случаят със Софийското Ларго и какво се изговори за него. Но днес всички екскурзоводи първо водят там тълпите от чужденци!
Добре, ама за да се показва нещо на света, първо трябва да се извади от земята, а после да се консервира, реставрира и още хиляди неща, преди да стане национална гордост. Към първите месеци на 2021 г. бяхме постигнали вече доста в това отношение. През 2014 г. успешно приключи серията от проекти по голямата Оперативна програма „Регионално развитие”.
След 2019 г. добре потръгна новата Оперативна програма „Региони в растеж”, където също са предвидени много милиони евро за културно-историческото наследство. Същевременно в България се осъществяваха стотици по-малки проекти за консервация и реставрация на многобройни паметници по различни други програми на Европейския съюз.
И изведнъж дойде застоят – „държавата на пауза”. А това стана точно когато се разбра, че не трябва да разчита само на Европа, а трябва да дават и собствени средства, особено за провеждане на така необходимите археологически проучвания. В началото на 2021 г. бяха определени шест приоритета за развитието на културно-историческия туризъм – римската провинциална столица Рациария край Видин; късноантичния и средновековен град Мисионис край Търговище; праисторическия култов център „Солниците” край Провадия; античния град Хераклея Синтика до Петрич; Перперикон и замъка Вишеград в Източните Родопи, Кърджалийско. Забележете, че във всички случаи става дума за проблемни икономически райони, имащи огромна нужда от подем на икономиката. А такъв подем обещава именно културно-историческият туризъм.
Великият Перперикон от въздуха
Резултатите бяха фантастични. През лятото на 2021 г. бяха разкрити уникални забележителности, за чието проучване иначе щяха да бъдат необходими десетилетия. Стотици хиляди хора напираха да видят новите български чудеса. И да изпитат чувството на гордост, че ние, българите, можем като гърците. Още повече, че най-сетне тръгна и масирана реклама на шестте обекта по всички национални телевизии и радиа.
Както обаче се пееше в една стара песен, „това трая само едно лято”. Макар в Националния бюджет за 2022 г. финансиране за продължаване на мащабните разкопки да бе предвидено, то изведнъж пречка се оказа…..Министерството на културата. С нарочно писмо то забрани на Министерството на финансите да преведе на съответните общини целевите субсидии, предвидени за разкриване на посочените по-горе обекти.
Радой Ралин казваше, че не го е страх от министъра на културата, а от културата на министъра. А това бе не кой да е, а лицето Атанас Атанасов. Помните ли, драги българи, онова явление, наречено „Просто Наско”. Онзи същият хубавец от „Продължаваме промяната”, който висеше по прозорците на Културното министерство и въодушевено си правеше селфита. Сякаш не вярвайки, че се е озовал на стола, където са седели такива личности като покойния Стефан Данаилов.
„Просто Наско” буквално провали археологическия сезон за 2022 г. Някои колеги си получиха разрешенията и мизерните средства по програмата за редовните разкопки едва през септември. А амбициозната програма за приоритетни от гледна точна на културно-историческия туризъм обекти бе разбита на пух и прах. И тези обекти легнаха изцяло на плещите на общините. В интерес на истината те напрегнаха сетни сили и се справиха съобразно възможностите си. Затова искам да изкажа благодарността си на Кърджали, Търговище, Момчилград и на всички общини, които направиха възможно и невъзможно, да спасят археологическата година.
Естествено не говоря случайно всичко това в първите седмици на 2023 г. То нямаше и зима, а само след няколко седмици идва новият археологически сезон. Очертава се отново да бъдем управлявани поне до пролетта от служебен кабинет. Ето защо се обръщам към Президента Румен Радев и Вицепрезидента Илиана Йотова, която на всичко отгоре е изкушена от историята и археологията.
Г-жо Йотова, през септември миналата година Вие бяхте на Перперикон и с очите си видяхте свършеното. Както и стотиците хиляди туристи, посещаващи великия град и доказващи, че и ние можем като гърците. На откриването на една изложба през декември Вие казахте, че сте изумена от видяното и не разбирате как е възможно държавата да не може да намери средства да се довърши малкото, което остава, за да бъде напълно готов този обект за поколенията. Ето че сега можете наистина да помогнете. Нека докажем на света, че България наистина е в тройката на европейските страни с най-богато културно-историческо наследство и милее за него!
Автор: Проф. Николай Овчаров
trud.bg
