Токсичната мъжественост, която реже като нож.
Макетните ножчета са за инженери…
От Евгени Минчев
Терминът „токсична мъжественост“ не идва от България, но той най-добре покрива мъжките идеали тук. Като всичко сбъркано у нас, мъжествеността идва капак на провисналото самочувствие, което се доразвива от татуировки, храчене по тротоара, форсиране двигателите на автомобили втора употреба, друсане.
Токсичната мъжественост всъщност, е също втора употреба. Имам предвид имитирането на третостепенни холивудски филми и герои, които се изпреварват по булевардите, вадят пистолети, друсат и осъмват… в моргата.
Българският мачо много е научил и от баща си, който крачи с тромава походка, плюе фасове и чопли слънчоглед, като на финал понатупва жена си, ей така „да си знае“ на петата ракия. Или роднината, от когото трепери целият блок в Люлин…
И това обяснява как обществото те приема такъв, защото във всяко семейство има един, двама или повече дървеняци, погрешно сметнати за мъжкари. От мрачните лица, мътните погледи, нахаканата /или наАкана/ походка на нашенци, до имитациите на скъпи парфюми, до имитациите на шапки с инициали- всичко това описва трагикомичния образ на българина- мъжкар.
Няма нищо мъжко и в това жената да седи, като поръчкова принцеса до теб, за да илюстрира с русите си коси и цици твоето могъщество. Могъщество, което е валидно от кражба до кражба и от кредит до кредит. И от пенсионните подаяния на баба ти, която къта монетите от своята пенсия.
Та, в името на тези паметни жени, които са ви отгледали, в името на онези, които ще продължат рода ви- смирете се, покайте се, нарежете на жените си сочна ябълка, не режете тях, самите.
Доколкото знам- макетните ножчета са за инженери, за художници, за творци.
Къде ти тук творец, питам се, къде…
Да се помолим за грешните и жертвите им.
