Всички очаквания бяха, че кандидат-президентската кампания ще бъде тягостно-досадна, каквато по правило е цялата тукашна политика, заедно с още по-досадните й „политикани“. И езикът, който те използват, е нетърпимо досаден, сякаш единственото му предназначение е да отблъсква и най-непретенциозните слушатели.
И затова смайващ ефект имаше една фраза и то изречена тъкмо от Гюров – човекът, който до този момент си беше извоювал правото да бъде символът на досадното говорене и на досадата изобщо. Загубих доста време, за да открия, чии думи цитира Гюров, но не успях. Но и сега съм готов да се обзаложа, че фразата „Президентската институция сега е като пиано в хола – хората го заобикалят, но никой не свири на него!“ не е съчинена от Гюров и ще продължавам да издирвам авторът й.
Впрочем, и самият Гюров, без да съзнава това, ме поощри да не се отказвам – когато използва като своя и друга една фраза, станала напоследък доста популярна тук: „Ако не си се подредил около масата, значи си част от менюто“.
Наскоро, след зачестилата употреба на тази фраза от местни анализатори, си позволих да посоча, че тя е цитат от книгата „Залезът на демокрацията“ на Глен Бек, като бях наясно, че това е излишно усилие – и наистина тукашните джебчии – всичколози изобщо не се трогнаха от въпросното уточнение.
Трябва да предам този текст доста часове, преди да приключи балотажът. Но усещам, че за немалка част от публиката сякаш не е интересно дори прогнозирането на резултата от него. Всичко вече е покрито от пелената на досадата. Тя пък поражда една апатия към всевъзможните дивотии, които ни препъват на всяка крачка.
Социолозите могат за пореден път унизително да се провалят – и това да няма никакви последици. Йотова беше безспорен фаворит – но провалът й на първия тур изобщо не се превърна в централна тема на дебата й с Гюров. Сякаш вече е без значение, какво ни предлагат двамата кандидати, ако изобщо нещо ни предлагат. Ясно е единствено, че те държат на всяка цена да са подредени около масата, което означава, че за Народа е запазено място в менюто – това не бе споменато изрично, но се предполага, че ще се сетим сами.
А един сливенски циганин чистосърдечно се жалваше: „Вече няма душа и в духовите музики“ – в миналото на много места те са поддържали ентусиазма в изборния ден. Човечецът обаче имаше предвид подгряващите групи от клакьори на съперниците в изборната надпревара. Един от тия подмазвачи пък много напираше да му отговорят на въпроса „Коя е най-голямата опасност за България?“
И примираше някой да каже „Путин!!!“
Но чак такива идиоти дори в БНТ не ги пускат.
И, все пак, коя е най-голямата опасност за онази мъглявина, която все по-малко ни напомня за България – и дори да препогребем всички български царе, дори и по два и три пъти да им окажем тази чест, и това няма да ни помогне.
Защото Вината ни е незаличима – и всички вкупом сме виновни.
Народът проспа изцяло Пропадането си.
Но и на този съдбоносен провал изобщо не бе обърнато внимание.
Не бихте ли искали да знаете, какво мисли президентът ви за това?
В съвсем малко неща сме наистина уникални, само две – три, и Пропадането е едно от тях. И е предостатъчен повод да се самозаточим вдън горите тилилейски – и дори Господ да не може да ни открие, когато реши да сбере за проверка целия си башибозук…
Петлетата френски да не скачат, то е ясно – как бихте нарекли сега онова, което доскоро минаваше за „френския народ?“
Ами, двеста и петдесетте хиляди сексуално насилени момичета само в Лондон – тия ханъми как да ги наречем?
Ами, другото – Страхът, който се влачи като някакъв шлейф зад тия похитени деца и всичките им роднини – и вече са милиони тия, които не са наясно какви са, чии са – и единственото сигурно нещо е, че не са тия, за които, най-често по принуда, ги карат да се представят.
Не са и онези, които се надяват, че са – и никой повече няма да им позволи дори само да си го помислят.
Краят идва – и това е сигурно – когато друг решава вместо теб, в кой тефтер да се запишеш, и изобщо не става дума що за джендърски плевел си, гей ли си или обикновен педераст – и за колко време ще те има в тази съсипия. Направо ти бият печата, който те отпраща в месомелачка, по-зловеща от хитлеристките пещи – за която обаче никой няма да разказва нито истински, нито измислени истории.
Тотално заличаване – и толкова извратено, че никой няма да има памет за него.
Бях наивникът, който писа за задаващите се Орди – тогава, когато те бяха очаквани като наши кръводарители – и не можах да сдържа ругатните си заради тази наша непоносима наивност. Дизайнерите от Хелзинки искаха да ме съдят за това.
Обаче Бурята се оказа далеч по-унищожителна от всичко, което си представяхме.
Пък и какво толкова си представяхме – оня циганин от духовата музика друг път пък ми разправяше за прочутият сливенски вятър, който веднъж толкова избеснял, че отнесъл всичките им инструменти в небето – и понякога нощем още можело да чуеш тъжната им небесна свирня…
Хайде, лакираните „правозащитници“, съдете и кротките ни мангали за толкова красивата им измислица…
Заради тия измислици някак оцелявахме от другите Орди.
Досега.
И какви са сега новите варвари –
за какви се имат, какви искат да бъдат във вашите очи?
Или просто ще заемат вашето място – а вие вече си бъдете сирийци, примерно, колкото си щете – и докато ви е кеф…
Не мога да коментирам резултатите от балотажа, много е рано за тях, но мога да размишлявам над прогнози – и колкото по-невероятни са те, толкова по-вероятно е да се измъкнем от Гнета на Досадата.
Интересно, какво мисли Йотова за Голямото Прецакване миналата неделя? Какво ще отключи то?
Ами Радев?
Ако Гюров по някакъв начин се изсули от онова, което е днес, и победи в балотажа, Радев със сигурност ще спечели най-много.
С кое от неговите подобия ще си имаме работа оттам-насетне?
Кеворк Кеворкян
