Англосаксонският свят много си тачи Хелоуин – Празникът на мъртвите. Тържеството на смъртта, черепи и кости. И тикви, разбира се, къде без тикви! Как и защо този празник получи такава подкрепа в България, не ми стана ясно. Може би защото Тиква ни управлява 13 години, а смъртта се превърна в постоянна гостенка на бедните българи. А в политиката нагло и арогантно на върха стои една Тиква, на която голяма част от българите се радват. Също както се радват на Празника на смъртта.
Българските традиции са такива на живота. Ритуали за дъжд, за плодородие, за наричане. Лазарки, коледари. Тържество на живота с белия и червен конец на Баба Марта. А сега се прекланяме не пред живота, а пред смъртта. На подсъзнателно ниво всичко това се отразява върху настоящето. Без значение дали го осъзнаваме. Окултните символи и символите на смъртта започнаха да стават много в България. Много пъти съм говорила за статуята на Света София, която като черна прокоба стои точно в центъра на властта.
Смъртта винаги иска жертви. Иска отчаянието ни. Да свикнем с нея и да я приемаме за нормална. А не раждането и живота. Обръщане на ценностите. В България се борят два свята – англосаксонския – с техните изродени традиции, с празниците на смъртта, и българският – с празници на живота, плодородието и раждането. Два свята, единият тук е излишен. И излишен е чуждият….
И по-добре да честваме празника на Будителите. На пробуждането на българщината и съзнанието. Празник не на смъртта, а на Духа, Българското и Свободата. Празник на тези, които не са допуснали тринадесет века българите да забравят кои са. Празник на Съзнанието и Светлината.
Затворете вратата, която ви води към тъмнината, там ще намерите само смърт и прокоба. Върви, народе възродени, по пътя на живота и пробуждането. Това трябва да е изборът ни.
Елена Гунчева-Гривова
