Елена Гунчева - Гривова
Хората не са толкова русофили или русофоби, колкото изнервени българи. Изнервени от държавата, която всъщност би трябвало да е наша. Но усещането е, че не е. И нищо не работи както трябва. Администрацията се размножава, а услугите стават все по-скъпи и неадекватни. Плащаме им заплати, но за всяко копие от документ или услуга от общината например, отново си плащаме такса. Често се налага да спориш с чиновник, който няма как да не е местния селски идиот и който те прави да се чувстваш като трето качество абориген. Ако не получиш инсулт в спора, можеш да си получиш услугата някъде разтеглено във времето. Някъде пък изобщо не можеш, защото „нямаме такава практика“.
В България на хартия в закона имаш някакви права, но на практика нямаш. Давам пример – мой клиент с възстановена със съдебно решение земеделска земя ПРЕДИ 25 ГОДИНИ, още се борим с администрацията да му издадат удостоверение и скица, за да може реално да си вземе имота. Да се надяваме да доживее до тоз момент, когато администрацията ще си свърши работата, която по закон уж не е особено сложна.
Тук всичко се случва бавно и мъчително. Дори и в частния бизнес. Да намериш читав монтьор, водопроводчик или маникюристка, е постижение, сравнимо с печалба от тотото и то от големите печалби. Мърлявостта се усеща на всяка крачка.
Усещането е за разпадане. И се засилва. Кадрите, професионалистите, читавите и интелигентните се изнасят оттук, колкото и големи патриоти да са. И не е само до пари. Нормалност няма тук. Колкото и пари да имаш, все някой идиот ще те блъсне на пътя, въздухът ще е мръсен и за теб и като стане авария с вода или ток, ще чакаш. Ще ходиш по мръсни улици и ще слушаш псувни на всяка крачка. Е, трудно се издържа.
Хората не искат толкова Русия, или ЕС или САЩ. Искат просто да живеят нормално. Държавата да работи. Ама не става.
Ако не си вземем скоро държавата, накрая всички ще се изнесем оттук.
Елена Гунчева-Гривова
