02.02.2023

Много са крилатите фрази, пословиците и афоризмите, с които бихме могли да характеризираме както сакатата „творба“ на Максим Генчев, така и поведението му спрямо нейните критици. Нахално, недостойно поведение – и в крайна сметка глупаво. Защото, щом цяла България те осмива и е взела на мушка твоето бездарие, най-добрата стратегия е мълчанието. Вечното мълчание. Потъването в забрава.

Любимият ми древен историк Диодор Сикул ( Сицилийски ) разказва, че ако в най-древна, арийска Индия, някой философ ( брамин ) даде невярна прогноза или огласи нереализирало се впоследствие пророчество за бъдещето, той е порицаван от народа и царя с вечно мълчание. Брамините са били освобождавани от физически труд и от всякакви повинности. Пророчествата и мъдрите съвети към обществото са били единственото им задължение. Но това е тежка обязаност, изискваща огромни познания. За своята ерудиция, познаването на свещените текстове и огласяването на полезни съвети, брамините са били награждавани с щедри дарове от владетеля и заможните касти. А при провал …

При провал, никой не им е искал да върнат обратно даровете. Но им е налагано доживотно мълчание. Най-тежкото наказание! Провалилият се няма право на втори шанс. Нито на оправдание.

Да, мили българи, така е било в древността. А днес провалените политици и „творци“ не само са разхитили „даровете“, които някой им е харизал от името „на народа“; не само не са обречени на мълчание и продължават обливат със скверн опонентите си – но и протягат лапи за нови грабежи.

Вазов пише: „Епопея, пълна с геройство и срам“, но тези стихове са изречени за Възраждането, благословена епоха на подем, в който има и мрачни сенки. Днес живеем във времената на изцъкленото безсрамие.

Но да се върна на Максим Генчев. Този „корифей“ на българската кинематография е астрален близнак на ПростоКиро. Кирил Петков и компанията му са политически шарлатани – а Максим Генчев е филмов шарлатанин. „Културен шарлатанин“ – явление, което може да се породи само на фона на пълен упадък на националната култура. На краха на културните институти, културните ценности и художествения вкус. На трагичното отричане на националните символи, на историческата чест и памет.

Откъде дойде „легендарният“ Максим Генчев? От нищото – също както Киро, Асен, Лена, Наско и прочие. Какъв е културният актив, който стои зад гърба на „режисьора“ Генчев? Нулев, ако не броим една реклама отпреди десетилетие за фалшиви суджуци. Полюбопитствах да го видя как изглежда в нея – и се уверих, че и като колбасар е слаб декламатор. Трябвало е все пак да се ориентира към мръвките, макар и сътворени от пресована тоалетна хартия, а не към кинорежисурата. В изкуството не се допускат фалшификати. Времето ги унищожава. Остава истинската загуба – че с тези средства е могла да бъде реализирана стойностна творба на някой кадърен автор – а това не се е случило. По чия вина?

Въпросът е кой подари на „културния шарлатанин“ Максим Генчев народни пари, за да ги разхити за два грандиозни провала? Ясно е защо той ги е грабнал – от алчност и мегаломания – но кой му натика пачките в ръцете? Кошлукът ли има право еднолично да решава финансирането на антихудожествени пошлости и да сключва договори с бездарници?Този, който е парафирал разхищението на средствата, трябва да ги върне на държавата. А този, който чрез властовата си позиция, е „подкрепил“ това безумие, е длъжен да озапти шизофренното поведение на Макси и да го държи далеч от изкуството и историята. Да не му харизва грош занапред.

Мегаломанията е тежко психическо заболяване – болезнено и дори трагично самонадценяване. Съчетана с малокултурие и откровена простащина, тя води до изблици като следните:

„Критикуват ме злобари, всякакви ЗАВИСЛИВИ ( sic! без „т“! ) невежи лумпени, не ми пука, че не харесват филма ми, моята цел е изпълнена – всички говорят за Ботев!“ – и тям подобни бисери, които Максим Генчев щедро ръси в интервюта и в профила си във фб. Не чета ничии профили, най-малко пък профила на Генчев, но тези премудрости соломонови се публикуват и в сайтовете. От тях разбирам, че „легендарният“ филмов деец е първично, изначално неграмотен илитерат, защото допуска смешни правописни грешки; че не желае да осъзнае ( или да признае ), че хората говорят не за гения Ботев, а за окарикатуряването на образа на Ботев в бездарното му „филмово“ недоносче; че е лишен от самоконтрол в нападките; че е лишен от чувство за срам; че е коленопреклонен натегач пред силните на деня; че още се надява да пипне грешни държавни средства и да опустошава българската история.

Класическо поведение на шарлатанин, който със зъби и нокти се стреми да се задържи в центъра на общественото внимание. Сравнете го отново с Кирил Петков – съвпадението е пълно. Като дигиталните отпечатъци на една и съща престъпна ръчица.

За разлика от Киро и Асен, които се правят на политици, дипломати и икономисти, а са еднозначни аферисти, Максим Генчев го избива на лингвистика. Осветлява ни значението на името Джамбулет. Да се смееш ли, да плачеш ли? За такива като него са създадени крилатите изрази: „език мой, враг мой“, „да би мирно седяло, не би чудо видяло!“, „шило в торба не стои“, „в село го не пущат, той за попа пита“ и най-паче: „срама няма“!

В нарочен кратък текст съм изяснила смисъла на кавказкото име Джамбулет – „Стоманена душа“ – а не “ Много прозорци“, както ни вменяват да го разбираме „езиковедските“ кьорфишеци на Максим.

В заключение ще кажа две думи и за тъй наречените „защитници“ на „творческото дело“ на Максим Генчев, с които той е особено горд. Аз публикувах в „Свободно слово“ няколко разгромни рецензии за филма „Ботев“ и за последвалите свирепи излияния на неговия режисьор. Моите текстове бяха подкрепени от 99,99 процента от читателите на сайта. Но да, появиха се и двама-трима опоненти. Държа да отбележа, че критиките ми не съдържаха нито едно нецензурно слово – иначе бих олекнала като разобличител на бездарието. Но под статията ми „Геният не е един от нас“, препечатана от няколко медии, се пръкна следният „коментар“: „Тая пача ( пишещият има предвид мен ) се е изс*рала за филма“. Интелектуалецът, който се е подписал с името си под тоя изискан отзив за моя текст, се представя за историк във Варненския музей. Физиономията му личи на рекламните кадри на филми – като навъсен четник, застанал редом с Войводата. Явно е лице от масовката. Но не вярвам, че колега историк може да словоблудства по подобен начин. Може би е някакъв охранител? А може би дори няма нищо общо с музея във Варна, чийто ерудиран екип познавах преди време? Ако наистина е „историк“, както твърди, падението на България е необратимо.

Още една „защитница“ на Максим, се опита да оклевети снощната ми статия в „Свободно слово“ срещу него: „слюнки хвърчали от устата ми“- по нейните думи. Драга ми госпожо, аз не употребявам „мръсни“, а точни, заслужени думи на разобличение. Те са по-болезнени в своята правота от помийния душ, с който такива като теб и Максим обливат опонентите си. Затова злобата ви прелива в клевета. Измий устата си – мирише лошо!

Ако това са защитниците на Максим Генчев, аз го съжалявам. „Приятели“ от подобен сой му правят лоши услуги! Казано е – с такива „приятели“ няма нужда от врагове!

Милена Върбанова