29.01.2023

Михаил Горбачов участва  в първото издание на възстановената за пореден път „Всяка неделя“ – на 5 май 2002 година, Великден.

Започнах разговора с „Христос Возкресе“, а той спокойно отговори „Воистина Возкресе“ и сподели, че е кръстен.

И си избра червеното яйце.

Другите цветове дори не му били понятни.

***

Участието му бе осигурено от Александър Томов – той коректно ми съобщи, че Горбачов ще гостува и на „Шоуто на Слави“, ден по-късно.

Отговорих му, че това не ме притеснява.

Слави обаче поиска да се видим. Срещнахме се в „Лаваца“.

„Искат да ни скарат, учителю“ – рече мрачно той.

„Откъде- накъде?“ – отвърнах. – Гледаме си работата, това е“.

Така и направихме.

***

Интервюто мина добре, събуди грамаден интерес, а и Горбачов видимо остана доволен.

Представих го така: „Човекът, който събори стената между Изтока и Запада.

След това му дадох вечеря в ресторант „Преслав“ на „Шератон“, поканих и неколцина известни журналисти. И там беше интересно.

След два дни записах един пространен разговор с Горбачов в хотелския му апартамент – той още не е излъчван. Ще му дойде времето.

***

Отдавна отмина ерата на Горбачов – тогава беше времето на гласните, сега е времето на съгласните, както се шегуват в „Комеди Клуб“.

***

По някое време, по време на интервюто, за да изшляпаме извън зоната на многословието, което здраво го теглеше, се принудих да му покажа един фотомонтаж от списание „Шпигел“: той е представен като просяк, който се надява да подхвърлят нещо в прокъсаното му бомбе.

Това отдавна го няма: сега в ролята на просяка, който чака да му доставят газ, е Германия, та дори и Европа.

***

Годината беше 2002-а.

Екзалтациите от ранните 90-те бяха пресъхнали.

Тогава се чуваха големи глупости – някои миши душички, които усърдно бяха лазили по коридорите на ЦК на комунистическата партия, твърдяха, че Горбачов открил нови хоризонти пред тях, дори му благодаряха за това.

А пък и Клубът за гласност и преустройство, който трябваше да минава за „дисидентски“, се беше кръстил „Горбачов“

***

Президентът Рейгън нарече Съветския съюз „Империя на Злото“ – и тази фраза се приема за барута, който е взривил Империята – но това направи самият Горбачов.

И руснаците няма да забравят това.

***

Източният Блок – една свирепа сила – бе продаден за шепа стотинки, отдавна стана известно, че американците са били готови да платят на Съветите до 150 милиарда долара, за да се случи капитулацията мирно и тихо.

Обаче Горбачов дори не се сетил да се пазари, а пък може и да са изчислили, че фукльовщината го е обсебила изцяло.

Бил е обсебен от баналните комплименти на западните лидери, например на Тачър.

Впрочем, тя не е била особено любезна с него – казва му, че го вижда като човек, с когото може да се прави бизнес.

***

След двата си разговора с Горбачов се убедих, че той е отличното попадение на уж сенилните първенци на Кремъл, които го изтикаха на преден план – понеже безупречно са познали, че той ще промени единствено витрината, а не и същността на империята.

Той пък, трябва да му го признаем, беше забележителен актьор, макар да играеше с патоса на провинциална примадона, и това му личеше.

Те и затова старците от Кремъл го бяха избрали, уж да ги наставлява с безбрежните си сиропирани речи, понеже бяха наясно, че нищо особено няма да направи.

Той си беше техен продукт, не толкова жилав и талантлив, но все пак техен.

***

Той непрекъснато говореше за гласност, а пък скри за известно време катастрофата в Чернобил, както и кланетата на арменци през 1988 година в Баку.

А и остави Ленин в Мавзолея.

Сещам се за една фраза на Чърчил: „Най-голямата беда на Русия е раждането на Ленин, а следващата поред – смъртта му”.

Може би тази парадоксална фраза е имал предвид Горбачов, та така и не извади мумията от мавзолея.

***

Горбачов външно беше много критичен към Живков заради гаврата с нашите турци, казвал ми го е лично.

Но той беше един отнесен човек, зад гърба му службите правеха каквото си щат, а той си мислеше, че ръката му е продължение на Божията.

***

/Свидетелство на Ани Младенова, медицинската сестра на Живков./

– Страхуваше ли се Живков от Горбачов?

А.М.: Мисля, че не бяха приятели.

– Помните ли нещо, например от първата им среща?

А.М.: Спомням си едно копче, което трябваше да зашия – на една среща, която трудно вървеше, между Живков и Горбачов.

Живков, наблюдавала съм, когато имаше някакви притеснения, хващаше копчето на сакото си и го въртеше. Живков и Горбачов бяха в кабинета, аз и лекарят бяхме навън, и след 10-15 минути ме извикаха да му зашия копчето. И ми беше много неудобно, защото между двамата там трябваше да шия копчето. Той беше притеснен. Историята ще каже какви са били нещата, тепърва…

***

В София чучнаха паметник на Рейгън – пак пример за нашенския идиотизъм.

Трябваше да направят паметник на Горбачов, понеже Рейгън нищо нямаше да събори, ако не беше той.

И една драскотина нямаше да направи по Кремъл, ако там беше някой темерут като Путин.

Най-много руските хакери да го бяха избрали за трети мандат – за да се подиграят с американската конституция.

***

Не казвам всичко това с късна дата.

И през 2002 мислех така – от интервюто личи, че съм доста скептичен към Горбачов, на места и враждебен.

Който е любопитен, може да прочете цялото интервю

в сайта www.kevorkkevorkian.com, в раздела „Легендата и нейните герои“, том 1.

Сега реших да ви покажа един кратък фрагмент от него.

Специално накарах Тодор Колев да попее на Горбачов рефрена на една песен – „Дай свободу Миша, но не забудь про меня“.

Той се засмя, но нищо не каза.

***

Откъс от интервюто на Кеворк Кеворкян с Михаил Горбачов може да гледате тук:

https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN/videos/416528190465279

Кеворк Кеворкян

https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN