29.01.2023

Т. нар. политическа класа отново поема към т. нар. избори. Чрез т. нар. политически партии. Социолозите наскоро уловиха, че огромен процент от потенциалните избиратели  не смятат, че такива се особено необходими. Най-малкото са безполезни за тях. Не се вижда политически смисъл от такива, бъдещи ползи не се забелязват. Като за държавицата, така и за населението.

Значи вместо избори на 2 октомври предстои безсмислено гласоподаване. Поредното. Поради очевидния факт, че реални според теорията и практиката партии у нас просто няма. А без такива демокрацията въобще и изборните процеси в частност са тежко компрометирани, измамни.

Наличните формации са клиентели за решаване на тясногрупови цели през структурите на държавната и общинската власт. Сплотени от общи нечисти интереси и тъмни сделки клики с шарлатани за лидери. Користни групи за площаден, често и парламентарен натиск. Или параполитически клубове за ситуативна употреба преди и по време на изборни мероприятия.
Първият признак за реална партия е организираното и устойчиво във времето обединение на граждани. Това я отличава рязко от фракцията и клиентелата, които се изгряват и изчезват заедно с вдъхновителите и организаторите си.

Такава под лъжливо название БСП в наши дни виждаме в състояние на безнадежден разпад, постигнат целенасочено и извънредно подло от поредица нейни водачи. А беше „Много сме! Силни сме!“ Сега я довършва една лицемерна хитрина, тяхна злоумишленица…

За устойчива организация претендира днес ГЕРБ, но ще да я видим извън властта поне за 3-4 години и без Борисов. Може да стане както при 2-3 варианта на СДС се перчеха с „малко, но завинаги“. Както НДСВ дойде на власт с почти парламентарно мнозинство, а без Величеството вече не се и забелязва. Оказа се чист политинженерен проект „800 дни“.

Втори признак за партия е наличието на стабилни местни структури, поддържащи редовни двустранни връзки с националното ръководство. За да е наистина най-политическата от всички обществени организации. Само тогава тя става механизъм, съединяващ народа с различните власти, а гражданското общество с политическото.

Само чрез осигуряване на такива преки и обратни връзки между обществото и държавата има ползи за двете от взимането на властта от партиите и нейното задържане. За да съгласуват на политическо ниво разнообразните реални и новопоявяващи се интереси в обществото.

Тогава чак се осмисля отиването на избори и гласуването. Нима някоя от актуалните днес т. нар. партии се занимава с които и да било реални интереси на които да било социални групи хора? За друго е системата, не за тези интереси е наложен сегашният социално-икономически ред.

Набива се на очи и липсата на третия признак за партия – наличието на конкретна цел за претендиране за власт, за нейното поемане и осъществяване на програмни цели. Т. нар. партии вече и не вадят програми на показ. Не ги четели хората. Ами убедили са се, че нищо от заявяваното в тях не се изпълнява!

За коалициите да не говорим, те са за прикрития на измамата с изборите. Споминалата се наскоро четворна коалиция дори създаде правителство, което така и катастрофира набързо въобще без програма. Каква програма, те корупцията борят, Иван Гешев рутят и още сто промени правят!

Пълна безотговорност! Щом може без последствия, утре след поредните т. нар. избори пак ще е така. Най-много някои патологични лъжци и нагли измамници, какавани и случайници да „поемат политическа отговорност“. Заедно с усвоените чрез властта благини. Важи и за клиентелките.

Поредното гласуване вместо избори през октомври ще доведе в парламента от същото повече. От нефелни събираеми пак ще има нескопосна сума. На практика при натрапената тук неолиберална демокрация за износ гласоподавателите избор нямат.
Интересите на различните социални групи няма кой и как да представи. Легитимацията на поредния екип във властта няма да е стабилна. Мирно разрешение на конфликтите между актьорите в политическия водевил няма да се постигне.

Обновяване сред този силно некачествен елит, ротация, допускане на читави хора в него няма да се постигне. Политическа социализация и мобилизация на гражданите няма да настъпи.

Значи и промяна няма откъде да дойде. Затова мнозинството хора не гласуват ЗА някоя партия, най-много до урните и до машините тичат платени мизерниции лапнишарани. Също и възпалени мозъци, нахъсани да пуснат ПРОТИВ посочените им за „лошите и опетнените“ към днешна дата.

Политическата система е напълно компрометирана и изродена. Затова т. нар. избори няма да дадат на обществото политическа стабилност, социалните напрежения ще останат, дори ще се усилват. Както и масовото недоволство.

Гражданите пак няма да имат чрез кого да търсят разрешение на всекидневните си проблеми и при социални трусове.

Президентът Радев вече пробит политически, от възможен обединител стана прицел за критики отвсякъде. Ей го вече гледа от прозорците си натопорченото американско знаме и слуша скандиранията на „бойци“ и бабикянци „Радев, вън!“.

Още миналата година ли беше слънчасал, та подкрепяше със соросоиден юмрук и „отровниците“, и „недоизправените“ и „почтените“? Или от Илинден насам, когато същите започнаха да го бъхтят словесно с тежки думи отровни?

Сигурно от месеци съжалява за тези си деяния, но унизителното за него е, че трябва да преглъща отмъстителния си хъс. И пак да призовава институциите да работят за повишаването на доверието в машинния вот и „изборите да излъчат устойчиво и отговорно управленско мнозинство“. Така са го инструктирали, белким чрез машините да бъдат прокарани на власт познатите „мутри почтени“.

https://trud.bg/

Първи документи за регистрация за вота на 2 октомври внесоха ГЕРБ и СДС, които отново ще се явят заедно на парламентарните избори

pogled.eu