05.02.2023

Пия кафе, гледам морето и изпадам в размишления. По повод пост на един приятел, който иска да съм начело на доскорошната ми партия. И си мисля за една от най-добрите ми приятелки. Интелигентна, енергична, мислеща и критична. Можем да се смеем заедно и да си крещим до небето. Да ме критикува така, както никой друг, да ми казва доброто и лошото. Да ме спира от грешки /то не че слушам/, да има различно мнение и да си го казва. И въпреки това, заедно стигаме до най-добрите решения, а освен приятелството имаме огромно уважение една към друга.

Харесвам мислещите хора. Не искам и не мога да бъда начело на стадо овце. А на глутница от водачи, всеки един от които е силен, мислещ и мястото му в глутницата си го е заслужил с качествата си. Дори който е способен да измести водача, ако водачът покаже слабост или прави грешки, които вредят. Обичам блестящите хора – блестящи с интелект, със смелост, с откритост, с бели души и горящи сърца. Избирам и приятелите си така. И харесвам такива хора. Не фанатиците, заслепените, покорните, тези, които са лицемерни заради кариера или пари. Или просто се носят като боклук по течението.

Една партия трябва да има здрави сили. Не покорство, а заедно с ум, смелост и разум да воюват заедно за целите, които са си поставили. Където решенията се вземат от водача само след като е изслушал всички. Където водачът е водач, защото е най-добрият, а не защото той е организирал глутницата.

В политиката лошото е, че популизма и меракът да привличаш безкритична маса хора, които ти се възхищават, провалят много лидери и партии. Много хора търсят във възхищението на околните и безкритичността потвърждение на самочувствието си и доста често – избиване на комплекси. Аз например достатъчно се харесвам и уважавам и не ми е необходимо някой да ми го казва, за да го знам. И не търся възхищението на тълпата и безкритичността на феновете. Политикът прави това, което харесват хората. Държавникът – това, което трябва за държавата. И не винаги това се харесва. Държавникът трябва да каже това, което е истината и не само да критикува, но и да предложи решения и пътя до тях.

И накрая – никой никога не трябва да допуска да бъде издиган в култ. Аз например не искам никой да върви след мен, а само до мен и заедно да се борим. Не искам овце, искам мислещи хора, които да бъдат коректив на евентуално лоши решения. Всъщност това е разликата в мечтите – дали искаш да си водач на стадо или на глутница. И точно това определя същността ти.
Стадо или глутница? Или просто народ, който не е мърша?

Елена Гунчева