Какво би се случило с всеки от нас, ако ни хрумне да заплашим някого с убийство? Не само държавен глава, партиен лидер, държавен или общински функционер, а и обикновен човек, за когото сме сметнали, че ни пречи и се е провинил с нещо пред наша милост? А какво би станало, ако отправяме заплахите си не през стиснати челюсти при среща с набелязания субект на улицата и не чрез анонимни писма, а чрез средставата за масова информация? Ако ежедневно, ежечасно, призоваваме чрез медиите цялото човечество да убие врага ни, да го зарази, да го изкорми, да го разчлени и изяде, сдъвче и изплюе? Защото, видиш ли, той ни е усложнил живота и вече не можем да го търпим?
Няма ли след такова канибалско изстъпление полицаи, прокурори и психиатри да ни тикнат до живот в пандиза или в лудницата? Няма ли в килията ни търкат нара до края на дните си собственикът и главният редактор на изданието, огласило смъртоносните ни закани?
А ако заплашим Байдън, Макрон, Шолц или Лиз Тръс? Или вездесъщия Зеля в прословутия му бункер ( в който от вчера май няма ток )? Ако тръбим до проглушаване в медиите, че ги искаме мъртви, свалени от власт със заговор, с атентат, със заразяване с болести? Няма ли да изчезнем завинаги ведно с медиите, огласили нашите идиотски призиви? Да вопиеш, да правиш заклинания за нечия смърт, да призоваваш гръмогласно за нечие убийство – това не е само углавно престъпление – това е знак за тежко психическо разстройство. Нима е възможно нормален индивид да зове за убийството на чужд държавен глава, законно избран от своя народ? Дори незаконният му избор е вътрешно дело за тази държава и народ и никой няма право да проглушава слуха на световната общественост с подобна мерзост. Нима е възможно слугинските медии всеки ден – като побъркани, въртящи се в кръг, дервиши – да врещят за убийството на лидера на една страна?
Знаем какво се случи с психически неуравновесеното момче, което заплаши Ива Митева с убийство. Хванаха го на секундата, разпитваха го, разкатаха му вярата. А Ива си записа голяма червена точка на демократка, заплашвана от мрачните сили на „задкулисието“.
Как така в същото време от сутрин до вечер евроатлантическите медии ни бомбардират с призиви за убийсвото на Владимир Путин? Тези призиви стигат до налудничавото кресчендо да тръбят, „че се търси човек, който да убие Путин, търсят се лица, които да му устроят атентат, търсят се политически сили, които да го свалят от власт“ и пр., и пр. Това се прави без всякаква завоалираност, напълно открито, с вулгарно високомерие и чувство на всепозволеност?
Стана „безпощадно ясно“, че в основата на „евроатлантическите ценности“ е залегнало физическото унищожение на неудобните, откритата заплаха за убийство и използването на медиите като рупори за убийство и безредици.
Явно сектата на банкстерите, която представлява на повърхността „Deep state“ и управлява света, е изгубила търпение и тотално е изперкала. За нея човешки морал никога не е съществувал, но с тези си призиви, тя подкопава собствените си устои. Тя ускорено се демаскира като демоНокрация.
Тази секта отдавна е доказала, че смята човечеството за сган от имбецили и има право – щом се подчиняваме на нейните лакеи и не разобличаваме нейните плоски лъжи – например зловещата халтура в Буча, в която личи ръчицата на холивудските сценографи, лъжата за убийствата на украински деца от руски войници, изнасилването на украинки от руснаци, ограбването на перални и прахосмукачки от „отстъпващата руска армия“ и хиляди още бълвочи. Та дори и миризливата гадост, че руските войници смъквали от просторите изпраните прашки на украинките и ги тъпчели в джобовете си – идиотизъм от познатата матрица на евроатлантическата пропагандна машина. Или грандиозната заблуда, че цените на всички стоки стигнаха астрономически квоти „поради войната в Украйна“. Сякаш банкстерите не замисляха тази архикриза от много, много отдавна. Трябва да разтърсим снага и да отхвърлим от себе си смрадния боклук, с който ни заливат. Да покажем, че не сме кретени и общата гавра, предназначена за средностатистическия европейски бройлер, няма да хване дикиш – поне не тук, в България. Ние никога не сме вярвали на пропаганда – колкото по-агресивна е тя, толкова по-малък кредит на доверие заслужава.
В заключение искам да се обърна към българските медийни лакеи на натовщината:
Хора, осъзнайте се, върнете се към човешките норми на поведение! Подложете се на лечение, ако трябва. Не се обезчовечавайте докрай. Не публикувайте безмозъчните призиви за убийства и атентати, чиято жертва трябва бъде Путин – колкото и да ви натискат вашите господари. Те ще отговарят пред дявола, а вие ще отговаряте пред Бога. Призивът за убийство е равностоен на акта на убийството. И дори е по-престъчен. Помнете вечната мъдрост, че който нож вади, от нож …!
Милена Върбанова
