Сметката на Вашингтон за Украйна изглежда по-къса от тази на Москва
Русия също оцелява, не може да спре да напредва в Украйна
С превземането на укрепения район Северодонецк-Лисичанск от руските войски присъствието на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) в Луганската народна република приключи. Очертава се скоро да паднат мощните укрепления в Авдеевка и Краматорск, с което и Донецката република се откъсва от Украйна. Окончателно, ако се вземе предвид, че населението там е руско.
ВСУ търпи разгром на най-силните си и многобройни части, загуби критично много въоръжение и боеприпаси. Бойците са деморализирани, командирите обезверени. Пред Wall Street Journal украинският министър на отбраната Резников призна, че „армията търпи големи загуби и е почти изтощена.“
Чрез ВСУ обаче НАТО води своята почти-война с Русия, хибридна по-същество и световна в политическите си аспекти. Война за оцеляване като световна свърхсила, а Вашингтон и Лондон не си представят друг вариант на съществуване. И въобще не крият, че успехът на специалната военна операция (СВО) на Русия би била за тях крайно тежко поражение.
Не е тайна, обявено е и в централата на НАТО: на Русия трябва да се нанесе там унищожително поражение и да престане да бъде някога някаква заплаха. Да бъде разчленена на 17 или поне на 15 части. Стар европейски мерак, за който през XIX в. пише руският император Александър Трети.
„Дори Украйна да спечели тази война, след пет години ще имаме същото, след десет години ще видим появата на друг Путин“, уверява Лех Валенса, бивш президент на Полша. „Да върнем Русия към население от по-малко от 50 милиона души ”, настоява нобелистът за мир!
Геноцид за руснаците искат натовците. Такъв е бил и Хитлеровият „План Ост“. Фашизмът не е временна западна лудост, а е интимно присъщ на западния свят. С нацистки или либерални очертания. По едно време и Бжежински натам тикаше Запада. Наскоро в този дух имаше материал в сп. „Атлантик“. Когато силният заплашва, показва слабост.
Полша три пъти е била разчленявана. Получавала е, каквото е търсила. С илюзията, че Западът ще и помогне. Забравяйки, че не е разумно живеещият в стъклен дом да хвърля камъни по съседите. А оттам трупат лъжи върху предишни лъжи, често вече опровергани, разминаването между думи и дела е все по-голямо.
В информационно-психологическата война Западът вече не надделява, а дори започва да губи. На срещата на външните министри на Г-20 натискът на Г-7 поне няколко от другите 13 да се изрепчат на Китай и Русия се провали. Западът няма какво да даде или какво без насилие да вземе от т. нар. Глобален Юг, врънкането да се обяви срещу Русия и Китай е израз на отчаяние.
САЩ реално нямат съюзници, а сателити и агентура, поставени на власт. А техните протежета все по-често губят властта, която САЩ са им осигурили. На Америка почти никой и няма доверие, тя не е Незаменимата доскоро държава.
С тъжна изненада вижда, че повечето страни в света не и вярват, отказват да се подчиняват. Вероятно е скоро страни от ЕС и НАТО да се отдръпнат от войната в Украйна. Достига се пределът на търпението спрямо украинските бежанци. Тежък срив на доверие не само в политическата система, но и в публичните институции в страните от ЕС и Северна Америка.
Борис Джонсън буквално е натирен от партията си. Ръчкат с компромати и манипулации Макрон и Шолц както преди изхвърлиха от политиката Строс-Кан. У нас набързо се провалиха харвардците, доскоро пределно уверени, че зад тях е самият чичо Сам. А неприкритите намерения и планове да се унищожи Русия доведоха до мощна мобилизация на нейното население за подкрепа на СВО.
В официална Москва и въобще сред руснаците доверието в каквито и да е мирни преговори със Запада е на нулата. В западните столици се чудят как да спрат победата на Русия в Украйна, която би имала много вредни икономически и политически последствия. Същевременно Китай Русия и частично натовска Турция стават все по-активни срещу ЕС, НАТО и САЩ.
Както и да заплашват, не могат да унищожат Русия на бойното поле в Украйна, сега мислят как да я спасяват, с нея и себе си. „Магическите Джавелини“ не свършиха нищо съществено, дойде ред на „победоносните HIMARS“. Наистина сериозна реактивна система за залпов огън с далекобойност до 300 километра.
Русия също оцелява, точно това подтикна Москва към нахлуването в Украйна. Не може да спре да напредва, защото Западът ще продължи всестранно да поддържа ВСУ дори в осакатен състав. Ще бъде принудена активно да противодейства и на далекобойните ракети от САЩ и ЮК. Иначе ще се обезсмислят досегашните завоевания, няма да може докрай да реши задачите по СВО. Така се преминава към начало на още по-сериозен въоръжен сблъсък с НАТО.
За Украйна той ще се изрази с рязко увеличаване на огневата мощ в бойните операции и с повече цели за атакуване. СВО е тактика на изтласкването, изчерпва се, налагат се други ходове. Спиране на тока, газа и транспорта, нанасяне на други силно болезнени за населението удари. С нанасяне на масирани „удари по щабовете“, както предупреди Путин. Натам го натискат хората в Русия.
ВСУ са принудени да атакуват сериозно под заплахата НАТО скоро да спре решаваща помощ. Тогава обаче жертвите ще станат с пъти повече, реално е да тръгнат остри протести сред населението срещу войната. Западът плюе на украинците, пушечно месо са за НАТО и изглежда започват да го проумяват. А това би се превърнало в силен мотив за сближаване с руснаците.
Скоро ще разберат, че няма за какво да се бият, ще се изчерпи и тяхната съпротива. На завзетите територии Русия строи, дава сигурност и организира нормален живот. В Киев пък се легализират еднополовите бракове. Няма за какво да се бият украинците, освен за „ония ценности“.
Вашингтон се блъсна в китайската стена и не знае какво да прави, освен да нанесе някакво поражение на Русия. Не могат да излъжат нито Си, нито Путин. Не могат да се върнат назад, вкорененото им високомерие пречи да деескалират ситуацията. Не биха могли и да замразят войната в Украйна, Русия би поискала огромна цена. Въобще неприемлива или поне на този етап.
Триморският проект без Западна Украйна е провален, това би било поражение не само за Варшава, а и геополитическо за Вашингтон. Така се стига до отработването на възможността за военна намеса в украинската криза. И се появяват информации за съгласие на САЩ за навлизане на полски войски в 4-5 западни през юли 2022 г.
Тогава пък националистите украинци ще ги приемат за окупатори, от триста години се колят с поляците. Евентуален разпад на Украйна неизбежно ще доведе до конфликти между няколко страни наоколо. Би бил силно деструктивен и за ЕС, ще отслаби влиянието на САЩ и Англия.
Изглежда сметката на Вашингтон за Украйна е по-къса от тази на Москва. Щатите са акула, която дори за малко не може да спре да плува, за да живее. Остро ще са им нужни страна или човек, които да обвинят за своите неуспехи, някоя изкупителна жертва. Джо Байдън изглежда подходящ към края на годината.
Автор: Д-р Илия Илиев
https://trud.bg/
