08.02.2023

От една страна, е хубаво, че не съм в цирка. Тоест в Народното събрание. Подобно преливане от пусто в празно в живота си не съм виждала. А празнодумието и дребнотемието станаха запазени марки на 47-то Народно събрание.

Разбрах от програмата на цирка, че всичко в България е наред, единственото неоправено е останало кога да е националният празник и да се пазят предишните работни места на депутатите, докато те творят народни благини с пръстче на копчето.

Националният празник си е Трети март. Точка. Всякакво повдигане на темата във време, когато българите се чудят как да оцелеят, е откровена гавра с избирателите ни. В едно по-друго време и по-смел народ, вносителите трябваше да са ги търкаляли с катран и перушина.

За пазенето на депутатските места. Още когато видях тази глупост, се зачудих доколко това е спешно и неотложно, че и важно за българите. Ние уж тръгнахме с приоритети за достоен живот, за националноотговорна политика, а в един момент се оказа, че много от законопроектите касаят постове или положение на самите депутати. Друг е въпросът защо да се прави? Защо бизнесът или администрацията да пазят място на един депутат, докато благоволи да се върне на работа. И ако приемем, че някой има повече от един мандат /а такива има много в парламента/, означава ли това, че по 20 години ще се пази мястото му във фирма или администрация. Ами ако фирмата фалира? Или се промени щата? А и защо, бре, аз не се смятам за толкова некадърна, че да не мога да си намеря работа.

Имах идея за законопроект за промяна в КСО, така че някои длъжности да нямат правото да вземат максимална пенсия без таван – президент, премиер, председател на Народното събрание, конституционни съдии и т.н. Те, за разлика от простосмъртния народ, могат да вземат тавана и за тях не важи ограничението за висок размер на пенсията. Откровено лобистки разпоредби. Но не беше дадена зелена светлина за този законопроект да се внесе.

Няколко месеца спорихме за управители на БНБ, за КПКОНПИ, за финансовия контрол, за СЕМ и прочие. Неща, свързани със сфери на влияние. Докато важни законопроекти за хората бяха хвърляни в килера или отхвърляни с лека ръка.

Все повече се убеждавам, че трябва да има отзоваване на депутати от избирателите им и търсене на отговорност за действията им. Не става така. Просто е неработещо. Не съм отявлен привърженик на пряката демокрация, но представителната е тотал щета. Трябва да има механизъм за контрол. Защото все повече става така, че депутатите гласуват решения и закони, които нямат нищо общо с интересите на народа.

Елена Гунчева