15.04.2024

„Аз създадох ковача, който раздухва въглищата в огъня и изковава оръдие за работата си; Аз създадох и разорителя, за да съсипва.“ Исая 54:16

Твърде много се казва, стига да има кой да чете. Не е въпрос на религиозност, а на възможност да се интерпретират действия през чужда гледна точка.

Предстои много интересна година.

В края на годината продължавам с припомнянето.

Ако не се разбират метафорите и препратките, директността помага.

Във времето назад и сега аз съм напълно последователен в тезите си.

Скоро в България ще започне своят мандат нов посланик на република Турция. И той ще бъде още по-деен, ще му се работи.

Има ли чуждо влияние в България?

Необходимо е да се систематизират и повторят някои позиции и прогнози, които съм правил във времето назад. Обмислях дали изобщо да публикувам този текст, който е част от нещо много по-голямо и беше необходима преработка.

Обмислях го, тъй като това носи определени опасности, въпреки че са неща, които във времето назад са говорени и писани, но систематизацията дава дълбочината. За тази цел съм направил и картата, която съм добавил.

Целта е да се разбират опасностите, пред които е изправена България в краткосрочен и средносрочен план. Едва след разбирането и осмислянето може да се премине към етапа на направляването, за да бъдат избегнати различните възможности, които са в поредица на влошаване.

Или в един от лошите варианти – да бъдат ограничени неизбежните щети.

От общото към частното. Тук съвсем накратко, за да се изгради рамка и контекст към това, което засяга пряко България.

Първо, светът вече е необратимо и дълбоко във фаза на фундаментално преформатиране. Аз застъпвам тази теза публично от половин десетилетие, а моята систематизирана формулировка се случи с издаването на книгата ми „Параметри на постамериканският световен ред“ преди 3 години. Този период е на възроден и усъвършенстван, задълбочен в своите нива реалполитик.

Създаването на новата архитектура на сигурност неизбежно стъпва на основите на историята, етническите и религиозни ареали, които носят своята геополитическа посока. Този световен сблъсък е абсолютен, обхващащ всяко едно ниво – икономика, финанси, култура, духовност и т.н. Той е с тотални последици – това, което се формира сега ще остане поне за рамките на едно поколение.

Този сблъсък е духовно-цивилизационен, а разломите, най-ключовите точки са тези, които са кръстопътя на Хартланда, по Макиндер. Тези точки са Балканите и центъра – България, предверието към Европа и Африка – Турция и Кавказ, а в другият регион – Тихоокеанския – там е другата предстояща катастрофа за САЩ, Тайванският въпрос.

Но тази точка е регионална, тя е от стратегическо значение за Китай, но глобално е просто регионален въпрос, който служи за обединяване на общи интереси и част от пъзела при преформатиране. Истинският разлом е тук на Балканите.

Второ, оцеляват и увеличават своята тежест държавите, които се адаптират към това условие – реалполитик. Съюзът си е съюз, но националната доктрина е константа и доста често тя може да се разминава с доктрините на останалите съюзни държави.

Това на практика обезсмисля разбирането на всеки един от старите съюзи, които в момента са просто формална рамка за обслужване на интереси на отделни държави. Това е и една от предпоставките за успешното осъществяване на новата архитектура на сигурност.

На картата условно съм отбелязал европейското измерение на този глобален сблъсък чрез цветните сфери на сблъсък и влияние, без да навлизам в детайл. Не е и необходимо, тук е важна рамката, която създава възможностите и опасностите за България.

Първо за Украйна, тъй като тази територия стана първото поле, което изправи двата блока един срещу друг пряко. Предпоставките за оспорването и изграждането на постамерикански световен ред до преди това бяха косвени – Афганистан, Ирак, Либия, Сирия, Венецуела и т.н.

Вече започна онзи процес, за който беше предупреждавано – настъпва момента, в който ще се наложи на Западните политически и икономически елити да подготвят своите общества, да им поднесат поетапно информацията, че губят този сблъсък.

Украйна е мястото, чрез което го губят. Следват и следващите стъпки на промяна на информационната риторика – как и до колко ще загубят, а не дали. Въпросът е къде. Има няколко и различни варианти, един от които е ескалация на конфликта.

Това включва и България. Различните варианти в конкретика за Украйна съм отбелязал на картата, единият е базовият – той включва областите, които обхващат излаза на Черно море. От моя гледна точка той е начална точка, която не подлежи на редуциране.

Вторият е този, който измества буфера на още на Запад. Третият, който е възможен при ескалация – ликвидирането на държавата в цялост и делба с други държави, като част от сделка. Но така или иначе, при който и да е от първите варианти, каквато и бъдеща държава Украйна да съществува – тя ще бъде безсубектна, но и без стратегическо значение при липсата на морски излаз.

На картата са отбелязани претенциите на Унгария и Полша, които вече ги обосновават публично чрез исторически и етнически аргументи. Важно е да се отбележи, че това са реални възможности, които са допустими в рамките на преформатирането на архитектурата на сигурност.

Има отворен времеви прозорец, при който могат да се решават териториални въпроси и прекрояване на граници. Това е един от маркерите, че се случва фундаментална и дългосрочна промяна.

Тук идва България.

Първо, всички вътрешни политически и обществени процеси като обща посока и поведение са функция на процесите, които протичат в геополитически аспект.

В момента България попада най-дълбоко в полето на контрол. Това не се случи като еднократен акт, а беше процес, който започна да придобива абсолютен вид от пролетта на 2021г. и сега достига своята завършена форма.

На практика чуждото влияние не оставя свободен ход за нито един голям въпрос. В момента България е държава без държава.

Когато се говори за ликвидиране на руското влияние в България трябва да се отговори и на един допълнителен въпрос: как държавата ще придобива чувствителна информация, ако няма от кого? Каква е тежестта на държава, която няма притежание на една от най-големите ценности в двустранните и многостранни отношения – притежанието на информация. Но това би трябвало да е просто детайл.

Идва важният въпрос – кога ще се ограничи негативното влияние не само на неприятелските страни, но и на съюзническите? Някой наблюдава ли поведението на хора и организации, които са свързани с различни етнически, конфесионални, икономически и политически въпроси?

В своята същност всички те са политически, тъй като тяхната цел е политическа. И промяна на политическите условия.

Тук подвъпроси са – има ли наблюдение и контрол на въпросите, свързани с македонизма?

Има ли анализи за работата и влиянието на различни американски и английски хуманитарни и религиозни организации в различни части на България?

Има ли наблюдение върху ролята и дейността на свързаните с джамиите личности и мрежите от влияние, които се създават? Това са поредица от риторични въпроси.

Трябва да се повтори – наличието на съюз и съюзни държави в рамките на НАТО и/или ЕС не означава, че всяка държава няма свои интереси и влияние, които защитава и разширява. Още по-директно – със сигурност всяка държава, която е съсед и съюзник на България, както и на следващото регионално ниво, има свои интереси, които включват разузнавателно влияние. Проблемите са два – първият – България очевидно няма или не й е позволявано да осъществява защита както вътре, така и да работи за свое влияние извън пределите си. Тук идва още един въпрос – ако България реши да развива културна и просветна дейност в рамките на Одринска Тракия, която в настоящето е част от Турция – това ще й бъде ли позволено? Не. Ако България реши да развива културна и просветна дейност, която да води до формиране на определено самосъзнание в Беломорска Тракия, която е част от Гърция, но има обща история с нас, това ще бъде ли позволено? Не.

От друга страна трябва да бъде отбелязано чуждото влияние вътре в държавата. То е стимулирано от българските правителства и местни власти, но не е контролирано от тях. Тук идва аспекта за местните избори, които предстоят и поставянето на вътрешната политика в рамката на общите глобални и регионални процеси.

Меката сила и влияние на чужди държави са резултат от дългосрочна стратегия, която дава огромното предимство да се направляват процесите в дадена държава без наличието на военен сблъсък. Ключовият израз е направляване на процесите. На картата на България съм отбелязал чрез четири нюанса на червеното настоящите, средносрочните и бъдещите опасности за държавата. Отново е важно да се отбележи – напълно нормално е всяка държава да преследва своите интереси. Но е проблем, когато България няма нито стратегия, нито политически капацитет за формулирането на стратегия, която да защитава българските интереси. А най-големият проблем е, когато няма защита на интересите дори вътре в държавата.

В момента от гледна точка на Турция няма никаква необходимост да се търси преформатиране на настоящото влияние в България. Много по-целесъобразно, дори много по-евтино е, да се упражнява контрол по настоящата формула – многопластово пряко влияние в Зона 1 и Зона 2, контролът върху които дава непосредствената възможност за направляване на процеси и в Зона 3, без това да противоречи на линията на интереси на САЩ и Великобритания. Има разпределение на сферите на влияние.

Има наличие на една средносрочна опасност, която е възможна за изпълнение по безкръвен или с малки физически щети път. Абдикацията на българската държава от Зона 1, през поощряването без наличието на контрол в останалите зони, заедно с преплитането на българо-турски бизнес интереси, създава условия за най-големият резултат на меката сила – безкръвното присъединяване на територия при наличие на необходимост.

В настоящето такава необходимост отсъства, защото посочената територия функционира формално като част от българската държава, но направляването на процесите на местно ниво се случва през координацията с целият спектър от политически партии. Не само с една партия.

Една от големите грешки, които се допускат и в момента както от контролираните национални медии, така и от опозиционните алтернативни медии е фокусирането върху театралният сблъсък за София, докато се пренебрегва съзнателно или не, голямата картина на България.

Настоящите местни избори са ключови, тъй като вече има създадена устойчивост на меката сила. В крайна сметка дългосрочната липса на държава може да създаде реална ситуация, при която наистина София е България.

Това се случва и е възможно като тихо съгласие между нашите съюзнически държави. Лошото е, че България благодарение на ниското ниво на своята политическа прослойка, която е зависима както от Запад, така и от Юг, прави всичко възможно, че когато е най-необходима отново подкрепа за запазване на държавата, тя може и да не бъде получена от Москва.

А в новата архитектура на сигурност погледнете двете сини сфери. Втората е буферната. На картата съм отбелязал и детайли, които не съм описал тук. Всеки да си „чете“.

Много неща не съм написал. Оставил съм това, което ще даде достатъчно за размисъл. Съзнателно в тази публикация не пиша нищо за военни бази, за логистични центрове, както и за въздушното пространство на България.

Те са вече факт и са част от опита за дългосрочно запазване на България като необходима територия. Лошото е, че близостта до пожара може освен да топли, но и да изгаря. В крайна сметка ние сами сме отговорни. А вие продължавайте да обсъждате кмета на София. Моята цел е запазване на България.

Станислав Бачев