МИГРАНТИТЕ – СРЕДСТВО ЗА РУШЕНЕ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ДЪРЖАВИ.
Предградията около големите градове на Франция избухнаха в пламъци и анархия миналата седмица, с поне един потвърден смъртен случай, стотици ранени и щети, над милиард евро. Жестоките улични боеве продължават да бушуват в цялата страна, докато имигранти, произлезли от черни и алжирци, се сблъскват с полицията и местните коренни французи. Голяма част от насилието се случи около магазини за луксозни стоки, които „политически недоволни” малцинства плячкосваха със завидна скорост. Органите на реда бяха в отбрана, като техният национален съюз публично осъди неспособността им да овладеят „диващината“.
Закон от 2017 г. нарежда на френската полиция да стреля по безразсъдни шофьори, които се опитват да избегнат ареста, но въпросното бяло ченге, Флориан М., въпреки това е обвинено в непредумишлено убийство, за да се успокои мафията, бизнес елита и професионалните активисти.
Ако ситуацията напомня на расовите бунтове през 2020 г., които заляха Съединените щати след смъртта на Джордж Флойд, това не е случайно.
Френските медии застанаха на страната на полицията в тази история. Тези бунтове са продукт на умишлена злоба, породена от повече от десетилетие на тайни и явни операции за влияние, насочени към превръщането на чернокожото и кафяво крминално население на Франция в постоянна американска опора.
Един от най-ранните епизоди за тази разузнавателна операция е серия от секретни телеграми на американското посолство от 2010 г., публикувани от Wikileaks. В тези бележки холивудският магнат Чарлз Ривкин, назначен от администрацията на Обама за посланик във Франция, излага план от седем точки за мобилизиране на чернокожите и магребийците във Франция като политическа сила срещу домакините.
В прихванатата от Wikileaks телеграма Ривкин се оплаква, че френските институции са „изключително бели“ и измисля план за създаване на паралелни медии, неправителствени организации и подкрепяни от Държавния департамент образователни институции, за да подкопае и замени установения ред. В преследване на деевропеизацията на Франция, посланика призовава за мобилизиране на влиянието на САЩ за „интензифициране на нашата работа с френски музеи и преподаватели за реформиране на учебната програма по история, преподавана във френските училища“, като се използват „нови медии“ за индоктриниране на не-бели младежи във Франция и „подкрепяме, образоваме и ангажираме медии и политически активисти, които споделят нашите ценности“. Той обобщава дневния ред, инструктирайки агентите на Вашингтон да се „възползват от обширните програми за публична дипломация, които вече са в сила и да разработят креативни допълнителни средства за влияние върху младежта на Франция, използвайки новосъздадените медии.
Оттогава няколко анти-бели активисти и организации се появиха от този заговор, за да подтикнат към бунт небелите граждани срещу полицията и френското общество, в което са избрали да живеят. Задвижена е лавина от съдебни дела с „расово профилиране“ срещу полицията, за да ги лиши от способността им да прилагат закона срещу африкански и алжирски престъпници, ефективно решавайки несъществуващ преди това расов проблем във вече съществуващ. В резултат на това полицаите във Франция са стерилизирани срещу небели престъпници под огромен координиран правен, медиен и глобален политически натиск. Някога сравнително безопасната френска нация сега е обхваната от етническо и междурасово насилие, както се вижда от шокиращи видеоклипове на бели малки деца и техните баби, малтретирани на улицата от черни, и случаи за 12-годишни бели момичета, отвлечени и измъчвани до смърт от алжирци. Франция е вече по-опасна от Мексико.
Дори Еманюел Макрон, платоническата форма на неолиберала, осъди ролята на американското „пробуждане“ в дестабилизирането на нацията и подхранването на расови конфликти. Въпреки че французите са добре запознати със случващото се, малко се прави, за да се противодейства на влиянието на техния „съюзник“ от НАТО, който агресивно шпионира политическите лидери без никакви дипломатически последствия. Няколко влиятелни френски фигури и лидери, като бившите президенти Франсоа Оланд и Никола Саркози са възпитаници на операциите за влияние и набиране на активи на Вашингтон, включително Програмата за международни лидери на Държавния департамент. Френските елити са силно компрометирани и корумпирани от Съединените щати, които попречиха на формирането на значима съпротива срещу намесата на Вашингтон.
Тъй както изглежда, че Макрон се опитва да убеди Европа да следва по-независим път на външната политика, далеч от Съединените щати, така и се подчинява на диктата им. Понякога антиамериканската идея за суверенна Франция вдъхновява както радикалните леви, така и десните, но САЩ възприемат този консенсус като потенциална заплаха за глобалистко-атлантичните си усилия да попречат на Европа да стане независима сила в многополюсния свят.
Безкрайният кошмар, на който американските управници ги подлагат у дома, е предназначен за износ, Държавния секретар Блинкин даде да се разбере, че във всяка страна в икономическата и военната сфера под влиянието на Вашингтон, нейната местна култура и народ ще бъдат мишена за атаки, а онези, които се съпротивляват, трябва да бъдат смазани. Ако тези хора се окажат бели, политиката ще придобие особена жестокост и свирепост.
Светослав Атаджанов
