29.01.2023

Този убийствен анализ буквално очертава цялото следващо битие на “Просто Наско” в седеммесечното управление на Четворната коалиция

“Одисеята” на един космополит

На въпроси или отговаря лаконично с широка усмивка – нещо от типа „ще поживеем и ще видим“

Странно нещо е историята. И горко на онзи, който не я познава! Тези, които се пъчеха, че ще игнорират любимата наука на Херодот по въпроса за Северна Македония, днес горчиво ближат рани. В последните дни стана ясно, че ние, учените от Национален кръг “За Македония”, бяхме прави в твърдото отстояване на българската позиция. Ето, че северномакедонските колеги най-сетне отстъпиха и признаха, че Самуил е български цар и делото на Светите братя Кирил и Методий е продължено в Българското царство от техните ученици с Преславската и Охридската школа.

Но днес думата ми е не за древната история, а за събития, случили се наскоро. Няма и една човешка бременност време, откакто Четворната коалиция дойде на власт, а с нея и недоразумението, наричано днес от всички “Просто Наско”. Като съвестен историк се зарових в документите за случилите се съвсем наскоро събития.

Ето, например, интервюто на Божидар Събев в “Телеграф” от 13.12.2021 г., деня, когато ПП и компания дойдоха на власт. Там е очертана класическа пасторална картинка, в центъра на която е щастливото и безгрижно овчарче – бъдещият министър Наско. Журналистът разказва как в един прекрасен ден 31-годишният Атанас Атанасов решава да си купи двупосочен билет от Лондон до София без да подозира, че на два пъти ще промени датата за връщане. Целта на идването на хасковлията е безкористна – да помогне на свой приятел в организацията на джаз фестивал. А в южния град е известно, че веселият Атанасов жизнерадостно свири и пее, но не бяга и от най-черната работа. Виждали са го да мъкне тонколони, съпоставими по тежест с личното му тегло.

Атанасов никога не търсел лесния път, ни уверява Събев. Отличникът от хасковската езикова гимназия буквално израства на тукашните тенис кортове, озарен от звездата на своя велик съгражданин Гришо. И закономерно влиза със спортна стипендия в Американския колеж “Уитман”. Той хем иска да играе професионален тенис, хем иска да направи нещо възвишено – като например, да възроди сцената на читалището в родното село на баба си и дядо си Татарево. “Не знаех точно какво искам да уча” – признава Атанасов, но музата му скоро казва безапелационната си дума и на 21 години младежът записва специалност “Актьорско майсторство”.

Животът му хич не е лесен, но именно тенисът му помага да оцелее. С него стига чак до Холивуд, където се прехранва, давайки уроци по този спорт на деца на знаменитости. Парите обаче пак не достигат и хасковлията трябва да работи на няколко места, включително и в пицария, преследвайки мечтата си. Става и доброволец във фестивала на Американския филмов институт, където успява да си направи снимки със звезди като Ал Пачино, Майкъл Кийтън и Едуард Нортън. После отива в Германия и открива голямата си любов – немкинята Яна.

Светът обаче е тесен за космополитни личности като тях, твърди Събев. Те заминават за Лондон, където ги заварва драматичната за България и света 2021 година. Един разговор с Кирил Петков и Асен Василев и Атанасов магически се превъплъщава в политик. Включвайки се в проекта “Продължаваме промяната”, той лично регистрира в РИК хасковската им листа. Тук неговата доброта и отзивчивост се проявяват в пълна степен. На въпроса къде са другите кандидати за депутати, Атанасов отвръща с пленителната си усмивка: “Ами те са на работа и са заети. Аз живея в Англия и съм в отпуска. Затова идвам аз, че съм свободен в момента”.

Така датата на билета за Лондон е променена за пръв път. Бъдещият министър я отлага за след изборите, в края на ноември. Тогава определено няма планове да става депутат, а още по-малко министър на културата. Влизането му в Народното събрание обаче зачерква окончателно обратния билет. А новото амплоа отлага голямата му мечта – да изиграе Роджър Федерер в биографичен филм, на който сам да е и режисьор.

Умилително, нали? И нищо не предвещава драмата, която ще се разиграе само няколко седмици по-късно. Още след първата пресконференция през януари 2022 г. министърът си печели подигравателното прозвище “Просто Наско”. Така Антония Руменова от сайта Webcafe.bg буквално срива младия кандидат за политическа слава: “Той се представя като “Просто Наско” и казва, че ще разчита на “заразното добро”, за да извади българската култура от блатото… Щастлив е, че наскоро е научил как да връзва вратовръзката си на Уиндзорски възел, за да е представителен на телевизионно интервю. На журналистически въпроси или отговаря лаконично с широка усмивка нещо от типа “ще поживеем и ще видим”, или плахо подава микрофона на някой от заместниците си с обяснение, че те са “по-запознати с въпроса”. С благо излъчване, искри в очите и позитивизъм, с който отвсякъде си проси комплимента “Браво, на баба момчето”. Атанас Атанасов в ролята на студент, давещ се в собствения си срам заради пропуски в знанията, и журналистите, окуражени да се държат като професор в сесия, задавайки му елементарни за страничния наблюдател въпроси.”

Този убийствен анализ буквално очертава цялото следващо битие на “Просто Наско” в седеммесечното управление на Четворната коалиция. Сякаш за да провокира нарочно гнева на хората, през април Атанасов публикува прословутите си селфита от министерския кабинет, в който са седели личности като великия Стефан Данаилов. Те стават обект на подигравки от мнозина. Така общинският съветник от “Демократична България” Веселин Калановски отбелязва: “Съпоставката Атанас Атанасов и министър на културата са две доста различни стойности и трудно могат да се съберат на едно място. Някои хора се опитаха да го оправдаят с младостта му. На 32 г. това обаче е чиста проба инфантилизъм… Това е срам, това е позор за българската култура”.

Но може би нещо греша, може би в изказванията си Атанасов е влагал някакъв скрит смисъл?! В Интернет почти липсват негови изявления и затова ще се огранича с празничната му реч по случай 1 май (?!) в Първомай. Пред събралото се множество министърът на културата на България казва следните знаменателни думи: “Този ден – 1 май е специален за мен. Може би повечето от вас знаят колко скъп е за мен Първомай, и че всъщност, както и да го погледнеш, в мен тече първомайска кръв… В този парк в Първомай съм си играл като дете, тук се ожениха и моите родители.”

Не знам защо, но тази публична изява на “Просто Наско” ми навява спомени от една от любимите ми книги – “Дванадесетте стола”. Гениалните Илф и Петров пишат за своята героиня, “Людоедката” Елочка Шчукина: “Речникът на Уилям Шекспир, според изследователите, е 12 000 думи. Речникът на негър от канибалското племе “Мъмбо-Юмбо” е 300 думи. Елочка Шчукина лесно и свободно управляваше тридесет.”

Припомняйки си този епизод, някак си отвътре ми изниква образът на младия бивш министър Атанасов. Но да беше само той с подобни изящни езикови изяви в отминалото правителство, с мед да го намажеш. Както казва смъртно простреляният Алеко Константинов в прочутата карикатура на Бешков: “Ти ли я свърши бай Ганьо? Нейсе, запуши я…!”

Знаменитата карикатура на Илия Бешков за Бай Ганьо и Алеко, 1947 г.

Автор: Проф. Николай Овчаров

https://trud.bg/

Близо 70 000 лв. хонорари на външни експерти е изплатило Министерството на културата само за първите шест месеца на 2022 г., става ясно от справка по Закона за достъп до информацията

pogled.eu