08.02.2023

Невероятно е, но е очевидно, че днес – 33 г. след поврата към демокрация, на върха на българската политика има много повече живковисти, отколкото по време на Живковия режим.

Погледнете в телевизора и ще ги видите – удивително много са политиците, които искат да заприличат на Т. Живков – които се стараят всячески да придобият неговия образ на „човек от народа” – този образ, с който според историците „селянинът от Правец” стана и си остана най-дълго управлявалият партиец и държавник в новата ни история.

Мечтаейки за Татовото дълголетие във властта, всеки втори политически лумпен днес се мъчи да му подражава – да ни приказва като „прост с простите”, да ни „дава” пенсии и заплати, да ни „помага” с безплатни дърва, евтин ток и тъй нататък. Но на Тато май му беше по-лесно да прави всичко това – или поради вродената му селска хитрина, или поради безспорния му артистичен талант, или пък защото не му се налагаше да се „бори за цената на хляба ни”, докато се тъпче в някой виенски или брюкселски ресторант с бейгъли от 1000 евра, бели трюфели и гъби матаке.

Все едно. Просто исках да кажа, че поради твърде големия брой некадърни двойници на Тато, номерът с „човека на народа” вече не минава.

Анна Заркова