02.02.2023

Един от тези митове, може би най-устойчив в българската политика през годините, бе митът за „новите, млади, образовани, глобални хора“, които биха оправили България. Биха донесли „нов морал“ и „ново мислене“, напълно различни от това „на Балканите“. Не биха участвали в евтини схеми, в корупция, в шуробаджанащина. Не, такива методи на управление са присъщи на родните мафиоти, на Бай Ганьо, но не и на хора, които са следвали в „Бръшляновата лига“ или Оксфорд, работили на Уолстрийт, създали собствени компании и докоснали се до „глобалния свят“.

После такива хора взеха, че дойдоха на власт и забиха всички предишни в земята тъкмо по тези линии. По това не просто да демонстрират склонност и към корупция, и към дребни схеми, и към непотизъм, ами да го правят по-често и по-безочливо.

От жената на Дениел Лорер, най-ценният кадър в България, назначена на няколко поредни ключови държавни позици, до безброй приятели от гимназията и университета, секретарки, гаджета, годеници, набутани по всички възможни длъжности. За зам-председател на парламента бе сложено момче, чиято заслуга бе да слиза от автобуса на Кирил Петков преди него, за да се прави на посрещаща го публика. „Промяната“ донесе една вълна от евтина шуробаджанащина, каквато не сме виждали от 20 години.

Но тази вълна не предизвика скандали по добрите медии, носещи гръмка вариация на „Уотъргейт“. Не, това е резервирано само за лошите, за враговете на правилните, демократични медии като Капитал. За шуробаджанащината на „Промяната“ не се вдигна такъв шум, защото идваше от правилните хора. От градските, демократични хора. От добрите.

Вие не сте от добрите, така че не си въобразявайте, че за вас е позволено поведението, което беше позволено на „Промяната“.

Автор: Кристиян Шкварек

trud.bg