08.02.2023

Българското дружество Петрургия имало инвестиционно намерение да изгради завод за производство на каменна вата край павликенското село Върбовка. Дори обявило, че иска да разшири двойно капацитета на завода. Дотук добре. Българско дружество, инвестиция в България, местна суровина, производство на търсен и за износ продукт.

Да видим обаче и обратната страна. Като енергиен източник предприятието щяло да използва отпадъци. Внася и ги изгаря на място. Запалете една кофа с боклук и вижте каква воня ще избълва. Колкото и филтри да слагате, пушекът, смрадта и отровите, които излитат във въздуха ще ви прогонят далеч. А заводът край Върбовка се предвижда да изгаря не 10, сто или хиляда кофи, а 1344 тона отпадъци. На денонощие. 1344 тона ! Всеки 24 часа. Или по един вмирисан ТИР ще се разтоварва всеки 20 минути. Ден и нощ, събота и неделя, 365 дни в годината пещите ще горят. Годишно ще изгарят 440 000 тона. Представете си какво количество отрови, пушек и воня ще се ръсят около Павликени, град Левски, лозовите масиви на Сухиндол, Летница, въобще над централната част на Дунавската равнина. И къде ще се складира сгурията след изгарянето на тези 1344 тона ? За тази концентрирана отрова – надали ще е по-малко от 150-200 тона на денонощие – ще трябва депо, тя ще се събира, ще се промива от дъждовете, ще трови подпочвените води и те, естествено, ще замърсяват после реките. Ами сигурността на движението ? Представете си как ще минават керваните с ТИР-ове през центъра на селата и градовете и какво ще остане от разбитите и сега пътища ?

Как реагират хората ? Естествено, организират се, не са съгласни земята им да стане пустош, събрали били над 20 000 подписа срещу предвидения завод, но все още това е глас в пустиня. По-миналата седмица Административният съд във Велико Търново допусна проекта за разширението въпреки възраженията на населението. При това, оказа се, че той получил височайше разрешение да не минава през задължителната в подобни случаи оценка за въздействието върху околната среда – ОВОС.

А защо ще гори боклук ? Ами унищожаването на отпадъците е една от най-доходоносните дейности. Европейските, особено западноевропейските страни дават мило и драго, т.е. много пари, ако някой прибира боклука им, да не мърси и омирисва цивилизованото им съществуване. Доскоро боклукчарникът беше Африка и донякъде Азия, но след протестите на редица страни ЕС забрани износа на отпадъци натам. Но в рамките на Европа – оказа се, че може. Защо Франция, Германия, Италия да нямат правото да пренесат боклуците си другаде. Нищо чудно досега Украйна да е приютявала доста от европейския боклук, но сега с войната работата ще да се е затруднила. Но няма проблем – България е насреща. Готова да помогне на европейските ни съюзници. Да им поеме нечистотиите. Нали имаме свободно движение на хора, капитали и стоки ? Боклукът не е ли стока ? Особеното в тази търговия е, че плаща този, който се лишава от стоката. Купувачът прибира хем боклук, хем пари. Изглежда изгодно, нали ? Особено когато държавата е разграден двор и министърът на околната среда или други заинтересовани длъжностни лица се окажат подкупни. Трупай боклука на Европа и не се замисляй. Та планираният завод във Върбовка сигурно ще е на печалба дори да не произвежда нищо. Само да внася и изгаря отпадъка на Европа. Така хем някой ще печели богато, хем ще покажем, че сме истински европейци и самоотвержено, с цената на собственото си здраве и на природата си браним европейските ценности.

( Из предаването “ Не се страхувай “ с Васил Василев, излъчено на 19 декември 2022 г. по Евроком )