В Питсбърг, Пенсилвания, се издига небостъргачът One Mellon Center. Помним го от емблематичния и архетипен за епохата филм „Флашданс“, който с опиянение гледахме на видеокасети VHS. One Mellon Center е седалище на могъщата финансова корпорация Mellon, която по-късно се сля с Банката на Ню Йорк. На 6 януари 1995 г. чиновниците в тази банкова централа с недоумение коментират случилия се по-рано през деня обир в един от клоновете на банката в предградията. Двама мъже без маски и без да се прикриват вземат цялата касова наличност и на излизане се усмихват на охранителните камери. В следващите часове долита новина и за втори такъв обир в друга банка. Извършителите бързо са идентифицирани и заловени – Макартър Уийлър и Клифтьн Ърл Джонсън. При ареста Уийлър повтаря: „Но аз се намазах със сока“. На разпита разказва, че са намазали лицата си с лимонов сок. Мислели, че това ги прави невидими за охранителните камери, защото – обяснил Уийлър – лимоновият сок се използва за симпатично, т.е. невидимо мастило, и следователно физиономиите им ще станат невидими.
Трябвало да се пазят само от нагряване и ярко осветление, защото се знае, че написаното със симпатично мастило става видимо по този начин. Уийлър дори бил експериментирал – снимал се обмазан с лимон и на снимката не излязъл образ. Чувайки тези нелепици, полицията веднага му направила тест за алкохол и наркотици, а после – и психиатрична експертиза. Нищо му нямало. После се появила и информация за човек, който се опитал да премине през граничния контрол и също мислел, че е невидим, защото е покрит с лимонов сок. Тези странни случаи дават повод на професора по психология от Корнелския университет Дейвид Дънинг да направи със своя асистент Джъстин Крюгер серия от научни експерименти, след които формулират т.нар. „ефект на Дънинг-Крюгер“.
Според учените това е неспособността за реална самооценка на собственото незнание, която кара незнаещият да гледа на сложни теми и задачи като на нещо лесно, което му е по силите. Да прави „логични“ изводи на базата на откъслечни факти и повърхностни познания. Състояние на илюзорно превъзходство и самоувереност по всякакви теми, обикновено гарнирани и с диплома за висше образование в някаква област. Самочувствието на дипломираното невежество.
Доскоро ефектът на „Дънинг-Крюгер“ беше по-скоро индивидуално явление, което се проявяваше най-вече в т.нар. „партийни калинки“ или в цикличните гейзери от масова „експертиза“, които изригват в социалните мрежи. По-страшното обаче е, че вече имаме цели политически партии на „Дънинг-Крюгер“. Такава е, например, „Има такъв народ“ на Слави Трифонов, но след нейната политическа „смърт“ вече няма смисъл да похабяваме думите с тях. Защото партията на „Дънинг-Крюгер“ все още е в Парламента – това е партията на Кирил Петков и Асен Василев – „Продължаваме промяната“.
Дипломираното невежество, с което тази партия замърсява публичното пространство, придобива все по-гротескни мащаби. От очевидно функционално неграмотния Кирил Петков, през срамното петно върху културата „Здрасти, аз съм Наско“ и финансовата некадърност на Асен Василев, която след 7-месечно управление ни завеща 16 милиарда борчове. До всякаквите ленчета, лореровци, калинки и прочие офисен планктон с нулеви политически качества и управленска компетентност, отгледани от олигархията и инсталирани във властта от и чрез камарилата на президента Румен Радев. Срамът, който причиниха на НС, като се опитаха да прегазят като стадо дрогирани мармозетки волята на избирателите, посочила коя е първата политическа сила, и хунвейбинската злоба, с която посегнаха на конституционната традиция, че председател се предлага от най-голямата група, са тежък удар върху парламентарната демокрация.
Лъсна още по-релефно отсъствието на базисна компетентност по основни въпроси на парламентаризма и конституционния ред. Ефектът на „Дънинг-Крюгер“, например, заговори с пълно гърло от трибуната с гласа на Никола Минчев. Воден от илюзорната си самооценка за правна квалификация в областта на конституционализма и парламентарните процедури, Минчев ни порази с опаковното в тривиални наукоподобни фрази нелепо твърдение, че парламентарният правилник от предходното НС бил в сила, защото – чуйте кресчендото на „Дънинг-Крюгер“ – никъде не пишело в преходните и заключителни разпоредби, че има темпорални ограничения за неговото действие. Да, драги Минчев – намажи се с лимонов сок и ще станеш невидим за охранителните камери.
За непознаващите материята ще поясня, че въпросът с правното действие на парламентарния правилник не е някакво сакрално познание, нито по него има разнопосочни мнения в доктрината, та човек да се съгласи с едното и да отхвърли останалите. Обяснен е във всеки учебник по конституционно право за втори курс, справка – учебника на проф. Емилия Друмева, по който Минчев би следвало да е учил. А зад този синтез стоят няколко вагона с политическа и конституционна теория и практика. И да – не е разписан буквално в Конституцията или правилника, защото няма никаква нужда. Правилникът е особен нормативен акт, който урежда вътрешната организация на НС. Израз е на регламентарната автономия на законодателната власт, която функционира в рамките на отделни легислатури, т.е. срокове на пълномощията. След прекратяване на мандата на НС – предсрочно или след изтичане на 4 години, парламентът, като депутатски корпус, прекратява съществуването си. Няма парламент до избирането на нов. С него „умират“ и вътрешните му правила и организация. Всеки новоизбран парламент има пълната регламентарна автономия да приеме свой правилник и организация, без да е ангажиран с предходния. С натрупването на парламентарна практика, неизбежно има приемственост в правилата, но всеки нов парламент внася и свои нюанси. Константна практика е всяко ново Народно събрание да приема изрично решение, че ще прилага стария правилник до гласуването на нов. Онзи ден, когато Минчев говореше, такова решение нямаше.
Прочее, нищо повече от „Дънинг-Крюгер“ не е профанското разбиране: ще прочета конституцията и правилника и вече съм конституционалист. Това е толкова вярно, колкото се става лекар с прочит на упътванията на аспирина и още няколко лекарства.
Тази последна изява на „Дънинг-Крюгер“ в никакъв случай не е дребен въпрос. Когато от институционална трибуна, в случая – най-високата в държавата – звучи подобно невежество, при това от бивш председател на НС – това заблуждава обществеността, която често приема безкритично подобни мнения, заради трибуната, от която звучат. Хората си казват – този все пак е бил председател, не може да не знае. И така се ерозира и без това ниската правна и демократична култура, губи се излишно обществено време и енергия.
Въобще, партията на „Дънинг-Крюгер“ е опасност за България. Опасност, която може да ни свлече още по-дълбоко в тинята, и да се превърнем в държавата на „Дънинг-Крюгер”. Ще го позволим ли?
Автор: Д-р Борислав Цеков, Център за нова Европа
trud.bg
