29.01.2023

За да се даде преценка за нашето време, е достатъчно да се припомни, че неговите моралисти са социолозите.
Николас Гомес Давила

Ах, тези социолози, политолози гащолози и причие анусолози! А, Евгенито с времето претърпя известна метаморфоза, и от душене на гащи на политиците, премина към по-значими за обществото теми. Ето коментар за една от тях, задълбочено разработена срещу „кеш“ преди близо десетилетие от титана на социологическата ни мисъл…

Срам ме е, много ме е срам понякога. За това, че в драсканиците ми, често си позволявам нецензурни изрази, че дори и цели такива публикации. Като например – „Аромат на гащи”. Но вече съм окуражен, че именно така трябва. И то от светлия пример на родните ни титуловани социолози.

Преди дни се натъкнах в Интернет на почти гениалното произведенийце ли, изверженице ли, на мастития ни политолог проф. Евгений Дайнов – „Бельо и власт”. В което поставя, като разграничителна линия в социума бельото, т.е. гащите ни. И с каква завидна, интелектуална лекота и фриволност подкрепя тезата си, цитирайки в оригинал, или в превод чужбинските си източници! Този път, наистина, оксфордския ни питомец успя да ме впечатли. Не напразно, в Ингилизко е ял нечий хлебец.

Защото наистина, марката и вида на бельото говори твърде много за социалния и обществен статус на индивида в него. Като например, цвета и аромата на прашките на модни и фолкдиви, боксерките на натопорчените ни политици и бизнесмени, или ватените гащи на простолюдието. По времето на „соца“, на варненския плаж отдалеч се отличаваха „гражданята” от „селенята”. Първите, обути в бански, тип „плувки” от специално трико, или найлон, жените в цял костюм, или в две части. По възможност, купени от чуждите туристи. Равномерно обгорели от щедрото лятно слънце. А вторите, като незабравимия Кирил Господинов във филма „Шведски крале” – с черните, до коленете гащи от трико и нагоре „бели, слънце не видели” по цялата линия на липсващия потник. Ах, този потник! Заедно с каскета, жестоко го отнася в статията на г-н професора, като типичен социалистически продукт?! Явно, според него, хората, които се прехранват с пот на гърба, са презрени соц.труженици.

Но, нашият оксфордски джентълмен, чиито предци до второ, трето коляно, навярно са клечали из селския двор около оградата, е забравил героите – Алековия „Бай Ганьо”, Вазовият от „Пази боже сляпо да прогледа“, на Чудомир и плеядата български автори и народопсихолози, които много преди него са открили неговата Америка. Пишещи за приемите в царския дворец, за депутатите, някои в потури, а други облечени „ала франга”, или въобще за живота от близкото ни минало. Но, той явно е решил да ни впечатли, като особено се е постарал да осветли в този аспект бельото и одеждите на лично нему ненавистните му съвременни политически особи, от периода на поредното ни „поевропейчване”. Няма лошо. Някои от тях си го заслужават. Но, най-комичен е епилогът на творбата, където заключава:

„Ще добием, прочее надежда, че България става (по израза на невнятния Филип Димитров) „нормална западна страна“ едва тогава, когато видим, че сред управленския ни елит проблематиката на бельото престане да бъде свеждана до потника и белите чорапи.”
Господи, колко е прав г-н професора! Досега бе – „По делата им ще ги познаете”. Но вече, според Евгений, сакралния израз ще претърпи малка, но съществена промяна – „По гащите им ще ги познаете”. Една единствена думичка, но каква фундаментална промяна.

Нова научна истина, въплатена във високо интелектуален и добре заплатен труд. Да, да, да…Тук не иде реч за статия с хумористичен заряд, а за сериозен научен труд. Защото в края на въпросното творение се мъдри следния послеслов – „Публикувано за пръв път в сборника „Дискурсите на бельото“ – проект на НБУ, осъществен под ръководството на проф. Георг Краев. Публикува се със съгласието на автора.”

Божичко, та за такъв „труд” се плащали и пари!? А, навремето се пенявяхме, че в БАН се трошат пари за дребнотемие и никому ненужни разработки. Интересно, каква ли е гостбата, сготвена по спечелени евро и чужбински проекти от многобройните ни медии, НПО – та и тинк-танкове и прочие интелектуален слугинаж. А може би, навремето, именно тях е имал пред вид председател-президента Петър Младенов в култовата си фраза – „Да дойдат танковете”…

СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg

PS За любопитковците, как анусолозите джуркат в гърнето на властта е поста http://djani.blog.bg/…/11/anusologiiata-na-prehoda.1190934