29.03.2024

Херо Мустафа обикаля медиите на изпроводяк, за да каже, че България е корумпирана и се управлява от олигархия. Без да посочва примерите за корупция и без да каже имената на олигарсите. Защото ще трябва да посочи себе си в качеството си на официален представител на САЩ, който задкулисно командори българската държава.

Хора от българските институции са ми казвали, че тя е един от най-безпардонните щатски чиновници, които са идвали у нас. Заповядва директно и без дипломатически усуквания кой бизнес на кого да се даде, каква позиция да се заеме по международни въпроси и кой да е министър на еди-какво си. Безпардонно нахалство от някаква чиновничка, очевидно без особени политически и човешки дълбочини, но с арогантно поведение на собственик.

Тя и нейната страна са основната олигархия, която управлява България от десетилетия и е много нахално да говори за корупция, защото корупцията е американски култ. Като се започне от официалния лобизъм, който е превърнал конгресмените в брокери, внасящи закони срещу пари (има документален филм по тази тема в HBO – The Swamp, „Блатото“, гледайте го) и се стигне до масовата корупция, която за долари купува всичко и всички (има го във всеки американски филм като нещо напълно естествено). Изумително е, че най-корумпираната страна в света, в която парите са фетиш, държи морал на другите за битови кражби, каквито са нашите в сравнение с техните.

Страна, създадена от корупция, чийто механизъм за издигане, финансиране на президенти и членове на двете камари е чисто корупционен. Влиза онзи, който може да плати повече. Впрочем цялата политическа слава на фамилията Кенеди се дължи на мафиотския бизнес и контрабандата на Кенеди баща. Целият американски елит е корумпиран по подразбиране, защото няма как да се изкачи до върха, ако не си плати.

Движението me too е идеологизирана свръхреакция срещу този неписан модел, в който трябва да продадеш най-свидното си (първо тялото, а с него и душата), за да вървиш нагоре. Класически Фауст. Цялата американска мечта е изградена върху това мимолетно желание за успех, което е постижимо след като се продадеш на Мефистофел. И съвсем не е задължително това да се направи тържествено и в пълно съзнание, както е при Гьоте. Става ежедневно, неусетно и се превръща в modus vivendi на духа, а после и на социума. После няма друго освен тази сатанинска патология, която се приема за нормалност и висок стандарт на живот.

Като си помисля, че милиони хора са драпали да преплуват Атлантическия океан, за да се натресат на това, ме избива на горчив смях. Америка е илюзия, опит да се влезе в рая без да се умре и да се убие страданието с хапчета против депресия. Малоумие като цяло, но с привлекателност, която може да бъде неустоима в някакъв момент от историята. Но не и днес.

Днес тази илюзия се разпада пред очите ни, няма никакъв чар, а антропологията ѝ прилича на пластмаса. Ботокс. Всичко, без изключение, което идва от там е белязано от знака на пошлостта. Много интересно. Никога не бих си помислил това преди 35 години, поглъщайки „Улица Консервна“, слушайки Ела Фицджералд, Оскар Питърсън (по рождение канадец) и Лени Бърнстейн, и гледайки Фред Астер, Джийн Кели, Франк Синатра, Сами Дейвис и „Кръстникът“. И следа не е останало от всичко това днес, макар че сигурно и то е било част от тази седуктивна сделка. Но да се върна на Херо Мустафа.

Извън геополитическите и вътрешнополитически щети, които Щатите ни нанесоха в последните 30 години, си спомням за съвсем конкретни парични щети за българите от техните нахални интервенции. Американските „Марици“. Виждал съм договорите и заради тях от 2000-та година плащаме тока поне по три пъти отгоре. Спирането на АЕЦ „Белене“ и „Южен поток“ под американски натиск – проекти, които днес щяха да ни направят не само енергийно независими, но и сериозен регионален играч на енергийния пазар. Самолетите на хартия, за които платихме огромни и безсмислени пари, за да остане Борисов още две години на власт… В този спор Румен Радев беше прав – сега щяхме да имаме самолети „Грипен“ на много по-ниска цена, добро качество и най-вече налични. Последното им корупционно безобразие е с „Уестингхаус“ и несъвместимото гориво за АЕЦ „Козлодуй“.

Има цял дълъг списък, но няма смисъл. Не мога да се сетя за нещо от Щатите, което да не е арогантна корупция. Това е страната, която разруши София с бомби, кой нормален човек би я харесал и би забравил това. Тук наистина става дума за лудост от мефистофелски бяс. Във филма Homeland има един добър диалог между Кери Матисън от ЦРУ и агента на КГБ (забравих името на героя), които си говорят на афганистанско гробище на което той я е завел нарочно, защото там са погребани жени и деца, избити по нейна заповед с дрон, защото си е мислила, че убива голям лидер на Ал Кайда). Той ѝ казва: „Разликата между вас и нас е много проста. Вие отивате в някоя страна, сменяте властта и не се интересувате какво става с хората в нея. Ние отиваме в същата страна и строим училища, градим институции, правим култура…“

Цитатът е от американски филм, проНАТО и всички евроатлантически ценности.

Борбата с корупцията е американски инструмент за разделяне и владеене на други държави. Това е много ефективно, защото във властта винаги има корупция, а борбата с нея разчита на завистта на некорумпираните към корумпираните и успелите по американски модел. Американците просто я използват, за да бъдат винаги в силна позиция, самите те бидейки корумпирани. Мисля, че България рязко ще дръпне нагоре, ако спре да се занимава с глупости, отреже САЩ, а елитът ѝ разбере, че не корупцията, а корумпираните Щати са най-големия ни проблем.

Явор Дачков