Oфициално започна неофициално започналата предизборна кампания. В следващите 30 дни ще публикуваме по една от многото крещящи лъжи, манипулации, пропагандни тези и чуждопоклонни нагони на Костя Копейкин и неговата обществена болест, наречена партия, ПП „Възраждане“, в що-годе хронологичен ред и значимост.
Манипулация №1: Лидерът на „Възраждане“ е самостоятелно изградена личност
За някои хора светът и времепространството започват и свършват с ПП „Възраждане“. Или поне докато партията извърви своя предопределен път (както го извървя Атака) и поредното разочарование накара тези хора да потърсят друг „родолюбив“ месия. Който непременно ще дава вид на силна, влиятелна и самостоятелно изградена личност. Ключовият израз е „дава вид“, защото настоящият временно изпълняващ тази длъжност Костя Копейкин, за тяхна жалост, трудно изпълнява тези критерии.
Кариерата на Костя започва от понастоящем низвергнатата от същият този тип хора партия ВМРО-БНД. През 2002 г. е областен координатор на партията в областите Варна, Добрич и Шумен. За вярна служба през 2009 г. председателят Красимир Каракачанов го прави свой заместник. След което на Костя му пораства работата и решава, че той е предопределен да бъде следващият председател. Но получава едва 8% подкрепа за поста и заради това напуща партията разсърден. Вероятно още тогава започва да мисли за собствен политически проект, емулирайки настоящия му господар Бойко Борисов, който след като бе изпъден от МВР започна блестяща политическа кариера. Приликите няма да свършат само с това.
След кратък флирт с НФСБ Костя създава своята партия „Възраждане“ през 2014 г., като в учредяването ѝ дори участват личности от отвъдното (за това по-късно) . През 2015 г. на местните избори във Варна влиза в съюз с „Атака“ и от тогава Костя започва копи-пейст процедура – копира образът и подобието на Атака и тогавашният месия на „родолюбивите“ и „независими“ българи Волен Сидеров, и поставя копираното върху своята партия и себе си. Само една ценностна система на Атака Костя забравя да копира тогава – семейните ценности. Защото изневерява на Атака и заемащият тогава ролята на божество Сидеров и се отдава на прослава на Татяна Дончева и нейното „Движение 21“. По-късно, през 2018 г., вече е сключил уличен съюз със БСП и за пръв път успява да приложи на практика това, в което днес е специалист – събира от кол и въже отегчени хора, които завежда на протест, за да удари рамо на другарката Нинова (почти буквално, тъй като на самото събитие са рамо до рамо).
И тук са приликите с Борисов (който е далеч по-успешен в целите си, но да се абстрахираме от това). Борисов, покрай своите разнородни контакти с кръговете около Тодор Живков, Царя и структурите на МВР, несъзнателно е поставил основите на своето изпадане в зависимост от феодалите на ДС. По същия начин Костя, със своя „политически туризъм“ през ВМРО, НФСБ, Атака, Движение 21 и БСП безспорно е направил контакти, които след постигнатия резултат от 1% на „Възраждане“ през 2017 г. го поставят в полезрението на феодалите на деня, към онзи момент облечени в дрехите на ГЕРБ, БСП и ДПС. След завъртането на парламентарния мандат, приближени до онова статукво хора (за тях по-късно) поставят на Костя и неговата партия нова мисия (без значение дали я приемат или не) – да бъдат приемник на златния пръст и на патерицата на „Обединени патриоти“, които изгърмяха тогава своя бушон. Жадните за „родолюбив“ месия отново си търсеха такъв и скоро щяха да си го получат. Наготово. Изграден специално за тях.
Про-България, Анти-Копейкин
