Това са думи на Бертолд Брехт.
За 35 години „преход“ си избирахме да бъдем управлявани от отявлени боклуци и национални предатели, като започнем от Жельо Жабата и Циганина, минем през псевдокомунисти, псевдоцаре, псевдоюпита и псевдомутри и свършим с Просто Киро. За 35 години позволихме:
да откраднат пенсионния фонд на родителите ни,
да унищожат промишлеността и селското ни стопанство,
да изкрадат парите от банките и да ликвидират спестяванията на непривилегированите българи,
да разпродадат на безценица активите и природните богатства на България,
да съсипят, на места невъзвратимо, природата,
да ни направят тотално зависими от държави, които определено не ни мислят доброто,
да допуснем след 500 години турско робство, създаването на турска етническа партия, която да ни управлява,
да се доведат образованието, здравеопазването, армията, правоопазването и правораздаването до сегашните им висоти,
да се назначават на ръководни постове, в 95% от случаите, хора по политически и шуробаджанашки критерии или срещу рушвет или сексуални услуги.
да изтъргуват националните ни интереси, българската история и българския език.
Резултатът е пред очите ни. Съсипване на живота на две поколения българи. Милиони, сред които и децата ни, в емиграция. Опорочаване и опростачване на морала на още две поколения. Горко нам, но за да излазим от това дъно се нуждаем наистина от герои. Проблемът е, че не се виждат.
P.S. За тези, които се чудят, Коцето от Възраждане не е герой. Справка при Елена Гунчева.
Георги Козовски
