09.05.2024

Павел Серафимов

Вчера на страницата ми един трол се опита да се прави на оригинален. Призова ме да кажа как е ‘добър ден’ на тракийски език 🙂 Иронията е, че точно думите нужни за израза ‘добър ден’ са се запазили в такийската ономастика.

Прилагателното ‘добър’ намираме в епитета на Хероса Добрат [DOBRATES, четене на Йосиф Хампел]. Този епитет е тълкуван с добръ – ‘добър’ [Кудрявцев, Трубачов и др.]

Както може би се досещате, древната ни дума ‘ден’ също е запазена. Тя се среща в теонима Ден [Δεν], това е самотракийското название на Зевс. Професионалистите предлагат тълкуване на Ден [Δεν] със стблг. дьнь – ден [Георгиев, 1977, с. 143].

Както виждане – няма спекулации, не аз, а професионални лингвисти са намерили и изолирали древните думи. Моята единствена заслуга е, че съм събрал парчетата от мозайката и съм ги представил в ясен вид на широката публика.

Тези от вас, които следят блога ми знаят, че аз считам българският за продължение на тракийския. Да, архаичната форма на езика ни е документирана оскъдно, но това се дължи на ориенталския фанатизъм, с който враговете ни са издирвани и унищожавали нашите писмени паметници.

Въпреки неистовата омраза и вековни опити на зли сили да заличат всяко свидетелство за нашата култура, оцелялото не е малко.

Това, което се е запазило позволява да се каже, че речта на Залмоксис и Орфей не е мъртва, тя просто се е развила и днес носи името български език.

Това моите противници не искат да приемат, те предпочитат да вярват на нелепата измислица за тюрския или иранския език на ‘прабългарите’. Още по-нелепа е измислицата за това, че ‘прабългарите’ са изоставили езика си в полза на старославенския.

А свръх нелепа е измислицата, че има някаква славянска прародина в Припятските блата.

Името славЕни, словЕне принадлежи на хора от групата на гетите. От тях то преминава у венетите, които са предци на поляци, чехи, руси и др. Истината е проста, но не отърва на защитниците на създадените в интерес на чужди сили теории.

Време е ние да потърсим и защитим своя собствен интерес, защото, ако се примиряваме с кражбата на история, ще ни принудят да се примирим и с кражбата на територия.

Павел Серафимов