Разбира се, че миньорите и енергетиците излязоха да си защитават хляба. Запушиха магистралите, имаха всички шансове да блокират държавата. Единствените, които наблюдаваха странично ситуацията прецениха ситуацията и хвърлиха Мересиев (Пеевски) на амбразурата.
На пръв поглед няма нищо укоримо в това една партия да застане на страната на „унижените и оскърбените“. Така получават благодарността на тълпата, спасила хляба си поне до 2038 година. Годината, в която един от собствениците на ТЕЦ-ове в България Ахмед Доган ще навлезе в своята осемдесет и четири годишнина. Тогава сигурно Пеевски ще бъде почетен председател на частната партия ДПС. Парите от ТЕЦ-овете ще бъдат инвестирани вече в екологични проекти. Но в каквото и да се инвестират, инвестицията „Пеевски“ ще бъде изучавана в часовете по политически науки.
Засега Държавата е спасена от Пеевски („Държавата, това съм Аз“ сигурно тананика из конаците си Доган). Пеевски получава аплаузи от миньори и енергетици, а Доган потрива ръце и ги мие от въглищен прах в някои от каскадите, които построи…
Христо Стоянов
