За голямото четене през соца и книгите в секциите, купени на опашки.
Ние тук във Фейса в голямата си част от приятелската листа сме образовани хора – старите и по-млади някъде над 50, но „заразени“ с книги. Ние не сме народът. Извадка сме, както казват социолозите.
Освен за банани се редяхме на опашки и за книги – държавата не беше богата и не можеше да издава в големи тиражи произведенията на писателите – наши и чужди. Затова имаше дефицит. Парите трябваха за отбрана, армия, безплатно образование, здравеопазване и, въпреки това, се отделяха за литература.
Будните българи бяха жадни за книги: това бе прозорецът към света – нашият, както го виждат писателите ни, и чуждият свят, който искахме да научим какъв е. Днес синът ми отива в Италия, вижда, примерно, „Пиета“ на Микеланджело на живо, аз никога, но той и поколението му не са чели тухлата „Страдание и възторг“ на Ървинг Стоун, взета от библиотеката, и почти нищо не знаят за Микеланджело, освен че е костенурка нинджа.
Написах в коментар, че мнозина купуваха книги, за да украсят с аксесоари /и аз зная купешки думи/ секциите, с които бяха обзаведени домовете ни – незлобливо. Нищо лошо. И не всички. Но приятел ме упрекна.
Да, зная – ние тук ги четяхме. Обаче как да си купя „Световна класика“ като книжарката ги държеше за фризьорката и бакалката наблизо? Пропуснала съм абонамент – имаше такова нещо. А като студентка па нямах и пари.
Въпреки всичко към 30-годишната си възраст бях натрупала толкова книги, че се наложи да изпратя доста от тях на село при пенсионираните си мама и татко, изнесли се от София. Те се сдобиха с библиотека.
При последното преброяване на населението през соца, освен колко сме на брой, имаше и разни други въпроси – един от тях бе колко книги имате в дома си.
Момичето преброителка на село ги пита и те казват триста, може и повече, ма толкова ни изглеждат. Ооо, само вие имате книги, казва момичето. А селото е близо до София и хич не е бедно.
Та те така с голямото четене през соца.
Като излязоха резултатите от това последно преброяване ми се уплаши окото колко много са хората с основно образование – и това бе нормално, все още имаше старо поколение, етноси, но образованите хора определяха дневния ред на живота.
Добре-зле: правехме го, кой с усилия, кой по привилегии – успявахме. Без банани и дантелени гащички – с книги и живот в панелки. Духовен живот имахме.
Днес сме на отмиране и децата ни изхвърлят аксесоарите от секциите на боклука…
/Не ме упреквайте, че като редактор имам много повторения в поста на „книги“, но няма с какво да ги заменя – книги са./
