29.03.2024

Не мога да повярвам как е възможно да цари пълна незаинтересованост от децата, от школите, от развитието на талантите! Непукизмът за улесняване на собствения живот обаче води до унищожение. Липсата на желание да се работи в името на българските деца и пълната безидейност всъщност дават много отговори защо българският футбол е стигнал дотук и защо продължава да отнема мечтите на младите български деца 😡

Хората, които реално създават футбола в България – хората от клубовете, не спират да споделят с мен и екипа ни най-различни проблеми. Големи проблеми, за които отговорните кратуни или се правят на слепи и глухи, или са напълно незаинтересовани – от уж своите хора, от клубовете, от тези, които правят играта, от футбола въобще…

Незаинтересовани са и от децата на България!

Ето и поредната голяма болка, споделена с нашия екип:
„БФС-Варна реши много да си улесни така тежката работа и от този сезон няма да има първенство на юноши старша възраст на Североизток, тъй като нямало достатъчно отбори… Да кажем, БФС нямат вина за това… Една част от клубовете участват в Елитната група, друга част от отборите направиха дублиращи отбори, където ще пращат основно старшата възраст. НО! Едно голямо „НО“. Какво решиха от БФС? Да пратят тези деца да трупат опит в селските групи на „А“ областните групи… Поне при нас, на Североизток, тези отбори са съставени основно от бивши футболисти, повечето на около и над 40 години. Футболисти който играят за да се изпотят за по една студена бира , след съботният или неделният мач. Терените – няма да ги коментираме… В някои отдалечени села играят основно хора от малцинствата, където правилата са други. Та какво развитите можем да търсим за тези деца? (АМА ЕЙ, НАЛИ СМЕ УРЕДИЛИ ПЪТУВАНИЯТА, ХОТЕЛИТЕ И ХРАНАТА).Та някои от тях едва ли ще завършат и сезона… Не беше ли редно, ако наистина са останали 4-5 отбора старша възраст, от БФС да ги поканят в Трета лига, която и без това е слаба и с малко отбори, да запазят таксите като за първенството на юноши и по този начин да им осигурят адекватно първенство, от което щеше да има смисъл? В Трета лига ще се състезават само дублиращи отбори… Но срещу скромната такса от 20 000 лв. Като добавим транспорт, съдийски такси – 600-700лв на мач, то един такъв отбор ще струва между 70 и 100 000 лв. С това си действие не само, че показаха как не им пука, но и как могат да затрият съвсем школите на традиционни клубове като Добруджа, Шумен, Търговище, Силистра…“

Мислите, че е еднократно и случайно явление на непукизъм към българските таланти ли? Не! Този пореден порок тормози хората, искащи наистина да развиват футбола, в цяла България!

„В Зона Варна има само Елитна група за старша възраст, в която би трябвало да се съберат всички отбори от Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Русе, Силистра и Разград. Отборите, които нямат средства да пътуват по 200 километра, или нямат достатъчно деца, за да бъдат конкурентоспособни, се записват в областните групи, където са погубени редица деца“, потвърждават проблема и неадекватните лесни решения други хора, искащи да развиват футбола и българските таланти.

В Зона Благоевград вече трета година няма първенство за младша и старша възраст. Мотивите са същите – няма достатъчно отбори. Отбори от младшата възраст са принудени да играят в Зона София, а разходите за клубовете са огромни. Лесното решение за старшата възраст е ясно – тези младежи са пратени в окръжната група.

И в Зона Стара Загора вече втора година няма старша възраст с довод, че няма отбори. Юношите играят в областната група за мъже.
В Бургас има първенство за старша възраст с 8 отбора… събрани от 3 области. Логично в Ямбол и Сливен няма състезания за деца и юноши – те са пратени да играят в Бургас. А който не може, решението е ясно и лесно – юношите в областните мъжки групи.
В Хасково също няма първенство. По познатия начин би трябвало да се съберат всички в зонална група Пловдив с отбори от Пловдив, Смолян, Хасково, Кърджали и Стара Загора. И отново се събират десетина отбора, а не от всички области имат възможност да си позволят „лукса“ юношите им да участват в това първенство.

Сигурни сме, че ще се появяват още и още примери. И не спира да ни мъчи един въпрос: Пука ли ни за футбола, пука ли ни за децата ни?

Лека и спокойна вечер!

Стилиян Петров