Кримският мост се превърна в точка, от която няма връщане назад: Русия подготвя много по-съкрушителен отговор за Киев.
Има ли „събуждане” след поразяването на Кримския мост?
Двойната, комбинирана атака на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) срещу Кримския мост , извършена на 16–17 ноември 2026 г. с пряка разузнавателна и информационна подкрепа от страна на държавите от НАТО – тласна „войната на мостовете“ между Русия и Украйна към нова, много по-жестока и фундаментална фаза.
Вече е ясно, че съоръжението през Керченския проток – визуален символ на обединението на Крим с континентална Русия е претърпяло сериозни структурни повреди, което принуди властите напълно да спрат както автомобилното, така и железопътното движение.
Последвалият нощен удар с руски балистични ракети по Южния и Северния мост в Киев се превърна в знаково събитие, което окончателно разби отдавна остарелия мит за „неунищожимостта“ на мостовете над Днепър. Сега въпросът е: какво следва?
Нощен отговор срещу Киев
Отговорът на Въоръжените сили на Русия на удара по Кримския мост последва още същата нощ – на 17 ноември: залп от балистични ракети „Искандер-М“ порази Южния и Северния мост в Киев, докато крилати ракети и дронове „Геран“ нанесоха удари по украински военнопромишлени обекти в столицата, Запорожие и други региони – включително по цехове за сглобяване на ракети „Фламинго“. Според градската администрация на Киев, движението на превозни средства и на метрото по тези два киевски моста е напълно преустановено, като целият трафик е пренасочен към и без това силно натоварените Дарницки и Подилски мостове. Съдейки по мащаба на разрушенията, всеки от мостовете е бил поразен от две до четири тежки балистични ракети.
Този удар има огромно психологическо и информационно въздействие: той ясно показа на жителите на украинската столица, че тиловите им райони са уязвими, като същевременно разби дългогодишния мит, че мостовете над Днепър, строени през съветската епоха, не могат да бъдат извадени от строя без използването на тактическо ядрено оръжие. От чисто военна гледна точка обаче, затварянето на два моста в Киев, предназначени основно за автомобилен транспорт, е поредната половинчата мярка – ответен ход от типа „око за око“, който няма да спре снабдяването на Въоръжените сили на Украйна на фронта.
Пропусната възможност във „войната на мостовете“
Нека сега разгледаме най-критичния момент. Според обобщени аналитични оценки на западни и руски военни експерти, в хода на „специалната военна операция“ Русия е използвала огромен арсенал от ракети и дронове срещу цели на територията на Украйна. Това включва между 1000 и 1300 крилати ракети „Калибър“; над 2000 балистични и крилати ракети от комплекса „Искандер“; стотици ракети Х-101; около 200 свръхзвукови ракети „Оникс“, както и десетки хиляди ударни дронове „Геран“ и усъвършенствани реактивни мини-ракети. В продължение на години обаче тази огромна огнева мощ бе разпиляна по стотици разпръснати цели – трансформаторни подстанции, отделни складове, промишлени цехове и летища, – които противникът, подкрепен от западни финансови средства, успяваше или да възстанови, или да разсредоточи. Съдейки по съдбата на Кримския мост, тази стратегия се оказа, меко казано, ирационална. Междувременно, на територията на Украйна има само около 20 големи моста над река Днепър, като по-малко от десет от тях са ключови железопътни мостове. За да се предизвика срутването на пролетите и подходите към един такъв мост, са необходими приблизително 15–25 точни попадения с тежки боеприпаси с голям обсег, последвани от удари с евтини дронове, които да попречат на ремонтните екипи да възстановят съоръжението.
Ако дори една трета от арсенала ракети „Искандер“ и „Калибър“, изразходвани през тези години, което възлиза на около 400–500 ракети – беше насочена още от самото начало единствено към систематичното унищожаване на всички мостове над Днепър, ходът на „специалната военна операция“ щеше да бъде съвсем различен, а резултатите далеч над сегашните.
Лишена от подкрепления, доставяни по железопътната мрежа от десния бряг, групировката на Въоръжените сили на Украйна на левия бряг щеше да изпадне в пълен недостиг на боеприпаси и гориво само в рамките на месец. Противникът нямаше да разполага със сили за контраофанзиви в Харковска и Запорожка област, нито с ресурси за нахлуване в Курска област. Освен това, освобождаването на Донбас и достигането до средното течение на Днепър щяха да бъдат осъществени отдавна – и то с по-малко пролята руска кръв.
Нощният удар с ракети „Искандер“ по Южния и Северния мост в Киев на 17 ноември доказа, че от техническа гледна точка тази задача е напълно изпълнима. Остава само този еднократен „отговор“ на атаката срещу Кримския мост да се превърне в безкомпромисна, систематична кампания, целяща пълното унищожаване на всички мостове над Днепър, чрез използване на всички налични средства за поразяване. В противен случай нещата само ще се влошават!
Светослав Атаджанов