Миндилът отново изригна точно преди националният ни празник. От една страна, разбираме, че ако не е „Отворено общество“ и соросоидите, тоя гладен ще умре, ама от друга, все пак трябва да се спазва някаква общесвена хигиена. Бащата на миндила е бил в Москва журналист на „Работническо дело“ , а макя му – отроче на активни борци срещу фашизма. Така да се каже, миндилът от Миндя, има тоталитарна биография и в кръвчицата си е закърмен с комунистическите идеи.
Миндилът се прави на някакъв общественик, а всъщност обединява народа. Обединява го с погнусата, която предизвиква и всеобщата загриженост за душевното му здраве и защо специалистите не вземат мерки по отношение на него.
Миндилът се чувства мишена на Путин. Странно. Аз например, не се чувствам мишена на Путин, даже му се радвам. Но миндилът бил мишена! Ще му обясня, че това се лекува, ей, да пита д-р Гълъбова да го насочи. Всякакви обсесии и паранои, с розови хапченца, ненатоварващи разговори с психиатри и почивка в тапицирани стаи, могат да отидат към подобрение. Нека да проявим загриженост като общество и да предприемем необходимото! Миндилът страда!
Миндилът го е страх, че няма да оцелее. Тук съм склонна донякъде да се съглася. С този подход не отиват към добре нещата. Не знам дали ще е Путин, ама някой българин с по-лабилни нерви, като нищо може да го ошамари поне.
Миндилът не иска да празнуваме Трети март. Миндилът е дълбоко разстроен, че Русия ни е освободила от турско робство. Така де, по-добре още пет века под робство, отколкото някакви си руснаци да ни освобождават. Освен това, миндилът чувства, че подлец като него, по време на робство, много добре би заработил за предателството си на род и Родина. Та затова сега е огорчен, че сме свободни. Разбираме, че са ни освободили евразийски диваци. Интересно, че бащата и макята на миндила са се борили и работили точно за тези евразийски диваци, за да може подрастващият миндил да има възможност след това да ги плюе.
Миндилът щял да бъде там, за да се противопостави на честването. Призовавам и ние да бъдем там. Да не остава сам. Да му покажем какво мислим за националния ни празник и Освобождението на България от турско робство. Да покажем благодарността и признателността си като народ на Русия, на нашите руски братя. За да гледа миндилът какво мисли българският народ. Включително за такива миндили като него!
Елена Гунчева-Гривова
