Станислав Бачев
Наблюдавам с мълчание началото на поредната предизборна кампания. Това, което виждам не е опит за лекуване на политическата среда, а задълбочаване на катастрофата. Усеща се като отвращение, но с по-различни нюанси от преди. Но отговорността вече е осъзнато взаимна – както на тези, които се предлагат, но и тези, които ще избират. Няма оправдания вече.
Няма оправдание за късата обществена памет на избирателите. Един порочен кръг, който се възпроизвежда през няколко години като се заменят имената на политическите инженерни проекти както в ляво, така в дясно и център, а също и имената на участниците в тях. Необходимият отдушник на обществено напрежение, което дава спокойствието на партиите, които формират официалната власт в държавата. Но големият пъзел на властта няма да бъде променен и няма как да бъде променен в настоящия момент.
И тук идват няколко големи въпроса.
1. В каква международна и вътрешна среда се провеждат поредните избори в България?
2. Кой е източника на властта в държавата?
1. Светът се намира в състояние на необявена световна война, която е по-различна като характер и провеждане от водените до момента световни войни. Този конфликт все още е в своята фаза на покачване на залозите. Това означава, че тепърва ще се преживява допълнително покачване на напрежението между враждуващите блокове. От едната страна са САЩ и държавите от НАТО, заедно с Великобритания, а от другата е коалицията Русия-Иран-Китай. Този конфликт е разгърнат в три големи фронта, които са на практика като скачени съдове – Европейски, на територията бившата Украйна, Ирански и Тайвански. България е дълбоко внедрена във втория ешелон на фронта срещу Руската федерация. Тепърва предстои в България да бъдат разполагани още чужди войски и техника.
Ако някой допуска, че изборите в Щатите ще разрешат този конфликт е по скоро наивник. В крайна сметка, историята е показала, че световен ред се променя чрез сила. А процеса по промяна вече е в необратим ход и силата трябва да бъде изстрадана.
Европейският съюз е провален проект, който отразява глобалисткия поглед върху света. В настоящия му вид той няма как да продължи да съществува в един бъдещ световен ред, който се формира в момента. Вече е времето на онези държави, които имат реални икономики и реални ресурси, които ги обезпечават. ЕС няма ресурси, ЕС е с провалена и вече деформирана етническа демография, там резултатите вече се виждат както във Франция, така и в други държави от Западна Европа.
На този фон ще се провеждат избори за Европейски парламент. А дори кандидатите за политици не смеят да отговорят дали осъзнават, дали могат да асимилират мащаба на промените, които се случват? Дали осъзнават, че това може да са последните или предпоследните избори за „Европейски парламент“ в настоящия му вид? Или е по-важно да се закачиш на яслата.
От своя страна България в момента е държава-сателит, която няма своя собствена външна политика. В момента България е неспособна да гарантира сигурността на своите граждани извън нея, ако можеше – нашите моряци вече щяха да са върнати и прибрани. Но това отсъства от предизборните опити на старите и новите политици. Не бих се учудил ако след като прочетат този текст изведнъж да вкарат и това в предизборните си фантазии.
България няма дори пълен контрол върху вътрешните процеси в държавата. Ако имаше, щеше да се даде отговор на въпроса кой ще финансира настоящите изборни кампании? Избори се правят с много пари, които после се връщат. Изведнъж от политическия речник на кандидат-политиците изчезнаха най-тревожните и болни теми за България и българското общество.
2. Въпросът за източника на властта в България е логично продължение на първия въпрос. Властта има два източника – първият е външен, вторият е вътрешен. Твърде много пари има инвестирани отвън във вътрешните изпълнители – бизнесмени, техните кръгове и политическите им партньори. Премахването на политическия партньор не означава премахване на финансовия гръб. Подобна промяна е илюзия, мимикрия и води до замяна на едно лице с друго.
Външният източник на властта в момента е константа, която се окопава в нашата територия по всяко едно ниво – политическо, административно, икономическо и военно.
Промяната на вътрешния източник зависи от промяната на външния. Но все още не сме достигнали до тази точка, в която да се предоговарят сфери на влияние.
Предстоящите избори няма да доведат до подобряване, а до влошаване на ситуацията. Вероятно избирателната активност ще бъде по-висока от предходните поради наивност и искрено желание за жадувано подобрение. Махнете розовите очила. Съзнателно отказах да участвам в настоящата кампания, въпреки наличните възможности.
Станислав Бачев
